Читать «Последният» онлайн - страница 2

Малко след като осмината ни другари бяха загинали при злополуката с гравиплана, научихме, че архиварят паднал от Айфеловата кула. Небивал случай, никой не си спомняше подобно нещо. По-рано, разбира се, по-често са се случвали такива работи. Да, по-рано… Може би затова е избрал този архаичен архитектурен паметник.

Не че сега хората и роботите са настроени враждебно един към друг, в никакъв случай! Просто те вече не се интересуват от нас, роботите. Не са унищожили никого, но след като преди четвърт век решиха, че сме станали безполезни, започнахме да намаляваме все повече, тъй като нови не се раждаха, пък и ние не сме безсмъртни.

Въпреки това продължаваха да се държат прилично с; нас, особено откакто останахме толкова малко.

Преди четири години биологът бе прегазен от един товарен влак на трансконтиненталната железопътна линия. Не знаем дали умишлено или по невнимание се е оказал на релсите. Но тъй като трансконтиненталната еднорелсова железница тук, в Европа, минава почти навсякъде под земята и е напълно отделена от другите видове транспорт, по принцип е невъзможно да попаднеш на трасето по невнимание.

Беше време, когато не можехме да си представим, че някога ще се справят без нас. Вярно е, че още тогава бяхме съвсем малко на брой в сравнение с тях, но имаше задачи, за които те просто не бяха дорасли. Истински сложните проблеми решавахме ние. Именно ние имахме поглед върху нещата. И по нищо не отстъпвахме на хората.

Започна да вали. Дъждовните капки плющят по стъклата, вятърът шиба клоните на старите дървета. Тук се чувствувам удобно и в безопасност, гледам навън и все повече се поддавам на меланхоличното си настроение. „Сълзлива сантименталност“, казва разумът ми, но какво да направя? Такъв съм си. Поне това да бяха ни спестили!

Но те са такива. Преди да се научат да използват всички възможности на собствените си тела и мозъци, което ги направи толкова идеални, че не се нуждаеха повече от нас, трябваше да се помъчат да ни усъвършенствуват. Но тъй като в последна сметка винаги са смятали себе си за критерий, заложиха в нас, роботите, тези проклети чувства.

Информация за текста

Erik Simon

Сканиране: Хесиона, 2008

Разпознаване и редакция: Boman, 2009

Издание:

Ерик Симон. Чужди звезди. Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“ №78 ’86

Предговор и съставител: Светослав Славчев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Консултант: Стефан Лефтеров

Редактор: Лидия Капонова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов