Читать «Спирка на хоризонта» онлайн - страница 83

— Можем да започнем още днес.

— По-добре утре — днес смятам да си създам нужното за това настроение.

Лесно е да се намери някой в Палермо. Не след дълго Кай се обади на Лиевен, който настоя да говори веднага с него. Малко озадачен, Кай отложи срещата за вечерта, тъй като Лиевен не му посочи определена причина.

Беше малко напрегнат и подозираше забавна интрига, свързана с Мо Филби.

За да направи по-добро впечатление, той беше вече в трапезарията. Когато Лиевен пристигна. Покани го да вечерят заедно. Забеляза, че на Лиевен му стана неприятно, защото първоначално отказа.

— По-скоро бих искал да обсъдим нещо, Кай.

— Та нали за това сме тук. Но е доста скучно да се храниш сам. А тези малки предястия са неповторими. Такива човек може да хапне само тук, на морето.

Лиевен се поколеба. После проумя, че един отказ не би променил нищо и все пак беше по-добре да вършат нещо. Вместо да чакат заедно бездейни.

Кай започна пръв.

— Холщайн изглежда се е подготвил отлично.

— О, да.

— Той постоянно е на пистата.

— Да.

— Защо са тези едносрични отговори, Лиевен?

— Е, човек си има своите тревоги.

— Не можете и да го отречете. Искате ли от този сладкиш с многолистно тесто?

— С удоволствие.

— Вкусно е, нали?

— Много вкусно.

— Искате ли да изпием кафето си навън?

— Бих предпочел.

— Добре! Да открием някое местенце. Местенце, където да си поговорим, нали така?

Лиевен се засмя.

— Много сте мил, Кай. Дори не сте любопитен защо идвам при вас. Ето пуретите със зеленото листо отгоре. Нека да запушим.

Изпиха кафето си. Лиевен си мърмореше нещо. Преди бързаше да говори с Кай, но сега вече като че ли се бе поуспокоил и премисляше как да насочи разговора в безобидни коловози.

Кай прекъсна усилията му.

— Мо Филби също е в Палермо.

— Да.

— Отдавна ли?

— От няколко дни. — Лиевен изпусна кръгчета дим и ги съзерцаваше. После замислено добави:

— Дойдохме заедно.

— Да — каза Кай, също така зареян във въздуха, видимо отсъстващ, но тайничко развеселен.

Лиевен замълча. Изчака въздействието от последните си думи. Това доказа на Кай, че отношенията му с Мо Филби се бяха променили. Лиевен имаше гузна съвест, защото така и не разбра какво изпитваше Кай към Мо Филби; подозираше повече, отколкото реално съществува, или поне определени намеци на Филби целяха да го убедят в това.

Не можеше да си представи, че с равнодушното „да“ Кай беше приключил с въпроса. Бе доста вещ и знаеше, че точно в отношенията с жена всичко беше възможно и нямаше нищо маловажно. Освен това от него можеше да се очакват какви ли не чудатости, а и отсъствието му през последните седмици…

— Каква прекрасна Ясена!

Кай наблюдаваше пурата между пръстите си.

— И пурата е много добра, Лиевен. Свежа е. Като че ли току-що е свита.

— Наистина е само от няколко дни. Пратиха ми ги по куриер.

— Чудесно. Ще ги изпушим заедно.

— Ама, разбира се, Кай. — Лиевен се заслуша, имаше и друг скрит подтекст.

— Това са истински пури на мира. Има нещо в тях, което всичко разбира и нищо не прощава. Особено първата им половина. Човек би трябвало, при цялото ми уважение към качеството им, да ги пуши само дотам. Втората половина е вече малко по-тежка. Човек може да си го разреши, не смятате ли?