Читать «Спирка на хоризонта» онлайн - страница 100

За разлика от първия му роман „Мансардата на бляновете“, романът за автопилота и човека на живота Кай не е бил предмет на нападки срещу Ремарк в дискусията около „На западния фронт нищо ново“, не пропускаща да го оклевети, въпреки че самият текст би дал добър „материал“ на националистическите и национал-социалистически врагове на автора и книгата му за войната.

Самият автор също не взима отношение към своя роман, не го споменава нито в писмата си, нито в дневниците си.

Дали това късно мълчание на автора след „На западния фронт нищо ново“ трябва да се разбира като оценка за качеството?

Значението, което има „Спирка на хоризонта“ за по-нататъшното творчество на Ремарк, се изяснява от няколко аспекта.

Хронологично романът се намира между втория му, непубликуван приживе роман „Там“, и световния му успех с „На западния фронт нищо ново“.

Наред с войната, изгнаничеството, подтисничеството, автомобилният състезател, заобиколен с Ясени, е лайтмотив в творчеството на Ремарк.

Изследователите също почти не са се занимавали със „Спирка на хоризонта“, освен така нареченото „пречупване“ в творчеството му между ранните му творби и „основното му творчество“ в „На западния фронт нищо ново“. Критикът Алфред Антковяк, през призмата на „социалистическия реализъм“ на бившата ГДР, пише за „Спирка на хоризонта“ следното:

„Кредо на един сноб. Героите се движат в един лъжлив светски свят, в който келнери с фракове сервират подбрани ястия, а флиртът и автомобилният спорт са заместители на липсата на смисъл в живота. Спокойни и надути, те говорят за философия, но всичко се прави с цел да се дадат на читателя евтини рецепти за изкуството да се живее.“

Антковяк интерпретира романа като популярна украса на житейска философия, ориентирана към Шопенхауер и Ницше, на един Уилям Дитли и модерния за онова време Освалд Спенглер. Безспорно в ранните творби на Ремарк липсва житейска философия, но „Спирка на хоризонта“ е роман на развитието, описанието, самооткриването на автомобилния пилот и „сноба“ Кай, който се намира между три Ясени, които представят три различни начина на живот.

Със смяната на главния редактор на списанието „Спорт в картина“ Курт Дьори с доктор Конрад Елерт през 1926 година, се променя и цялостният му облик. Елерт е положил усилия да го превърне в претенциозно списание за култура, целящо възвишено общуване. Той успява да привлече автори като Роберт Валзер, Франц Теодор Чокор, Александър Лернерт-Холения, Херман Казак, Казимир Едиимид, Карл Федерн, Акселегебрехт, Карл Цукмайер, Роберт Музил, дори и Бертолд Брехт. А сред тях и Ерих Мария Ремарк.

„Спирка на хоризонта“ се публикува наред с най-новите романи на Ернст Вайс „Боетиус от Орламюнде“ и „Кристина“ на Ханс Якоб.

В рамките на възвишеното общуване в периода 1927/28 година Ремарк се числи към каймака на литературната сцена на Ваймарската република.

Чрез „Спорт в картина“ той се свързва с литературните величия на своето време, а не едва след успеха си — „На западния фронт нищо ново“.