Читать «Брулени хълмове» онлайн - страница 86

— Катрин, какво направи ти! — подзе господарят. — Нищо ли не съм вече за тебе? Нима обичаш оня негодник Хийт…

— Тихо! — възкликна госпожа Линтон. — Веднага млъкни! Само да споменеш това име и веднага ще приключа въпроса с един скок от прозореца! Можеш да притежаваш това, което държиш в ръцете си, но душата ми ще бъде на върха на оня хълм, преди да ме докоснеш отново. Не те искам, Едгар. Мина времето, когато те исках. Върни се при книгите си. Доволна съм, че имаш някаква утеха, защото всичките ми чувства към тебе се изпариха.

— Умът й блуждае, господине — намесих се аз. — Все глупости говори тая вечер, но при добри грижи и пълно спокойствие тя ще се съвземе. Ще трябва да внимаваме занапред и да не я ядосваме.

— Не желая други съвети от тебе — отвърна господин Линтон. — Ти познаваш характера на господарката си и ме подтикна да я тревожа. И да не ми намекнеш дори в какво положение се е намирала тя през последните три дни! Това е безсърдечно! Цели месеци на боледуване не биха могли да предизвикат такава промяна у нея!

Започнах да се оправдавам, понеже считах, че не е право да те обвиняват за нечии глупави капризи.

— Знаех, че госпожа Линтон има своеволен и деспотичен характер — рекох аз, — но не знаех, че искате да поощрявате буйния й нрав. Не знаех, че трябва да си затварям очите пред господин Хийтклиф, за да й угодя. Изпълних дълга си на вярна прислужница, като ви осведомих, а и заплатата ми е заплата на вярна прислужница! Както и да е, това ще ме научи да бъда по-внимателна занапред. Тогава ще можете сам да се осведомявате.

— Елен Дийн — отвърна той, — следващия път, когато ми донесете някаква клюка, ще напуснете службата.

— С други думи, господин Линтон, вие предпочитате нищо да не знаете за това, нали? — отвърнах аз. — Хийтклиф има съгласието ви да идва и ухажва госпожицата и да влиза при всеки сгоден случай, когато ви няма, за да настройва господарката срещу вас!

Колкото и да беше замаяна Катрин, умът й бе достатъчно буден, за да разбере разговора ни.

— Ах! Нели била предателка! — възбудено възкликна тя. — Нели е моята потайна неприятелка! Вещице такава! Значи, наистина събираш стрелите на горските джуджета, за да ни напакостиш! Пусни ме и ще й дам да разбере. Ще я накарам с писък да се откаже от думите си.

Гняв на луд човек тлееше под веждите й. Тя направи отчаяни усилия да се освободи от прегръдката на Линтон. Никак не ми се искаше да дочакам това и като реших да потърся лекарска помощ на своя отговорност, излязох от стаята.

На минаване през градината, за да стигна до пътя — там, гдето е забита в стената една кука за връзване на кон, — видях нещо бяло да се движи насам-натам, тласкано не от вятъра, а очевидно от друга действуваща сила. Макар и да бързах, спрях се да го разгледам, за да не остана завинаги с впечатлението, че то е някакво същество от другия свят. Изненадата и недоумението ми нямаха край, като открих по-скоро чрез пипане, отколкото с поглед Фани, кученцето на госпожица Изабела. Бяха го провесили с една носна кърпа и то вече береше душа. Бързо освободих малкото животно и го прехвърлих в градината. Бях го видяла да се качва горе подир господарката си, когато тя отиваше да си легне, и много се зачудих как е могло да излезе навън и кой злонамерен човек бе постъпил тъй с него. Стори ми се, докато отвързвах възела на примката, че чух на няколко пъти галоп на конски копита да отеква на известно разстояние, но толкова много неща се въртяха в главата ми, че почти не обърнах внимание на това обстоятелство, макар да беше твърде странно да чуеш звук от конски копита на такова място към два часа през нощта.