Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 30

Но послушните и верни нумидийци не се нуждаеха от поощрение. Наредени по двама на всяко стъпало, с широки щитове и дълги мечове, те сипеха удари с мълниеносна бързина навред, оставайки незасегнати под щитовете си.

Разярени от упоритата съпротива на малкия отряд, крепостните защитници, повече от сто и петдесет души, събрани в коридора, на няколко пъти обграждаха непристъпната стълба и всякога се оттегляха с големи жертви. Усилията им се разбиваха в железните гърди на Таловите нумидийци като вълни в скала.

След още няколко безполезни атаки измежду обсаждащите излезе млад воин с цел да преговаря.

— Предайте се! — извика той. — Комендантът обещава на всички ви живота, ако сложите оръжието и се предадете.

— Значи се смятате за победители? — иронично попита Тала.

— Ако не се подчините веднага — продължи парламентгьорът, давайки си вид, че не е чул забележката на Тала, — тогава по заповед на нашия господар, коменданта на тази крепост, стълбата, върху която се намирате сега, ще бъде разрушена с таран и всяка възможност да се спасите ще бъде погребана!

— Е, това още не се знае! — обади се някой отгоре.

— И така, вие не сте съгласни? — попита ядосано войникът.

— Поне засега не сме разположени Да направим това — каза Тала насмешливо, — можете да го предадете на вашия комендант.

В този момент в коридора се показа блестящата медна глава на тарана, блъскан от няколко десетки космати ръце, и няколко минути по-късно тежък удар разруши част от стълбата и вдигна цял стълб от прах и каменни парчета.

— Горе! — заповяда Тала. — Нека разрушат стълбата! Тогава сами ще направят терасата непристъпна.

Все още под защитата на щитовете си, нумидийците бавно се заизкачваха нагоре.

Ударите от тарана се сипеха един след друг, докато масивната стълба не издържа и рухна с грохот, отрязвайки изцяло пътя на Сидон и другарите му.

През това време Тала заедно с войниците си беше на терасата, където Сидон продължаваше да се занимава с катапулта, насочен вече към третата ъглова кула.

— Какъв е този шум долу? — попита той Тала, щом го видя. Той му разправи всичко и при всяка дума лицето на Сидон се мръщеше все повече и повече.

— Те са разбили стълбата? — извика той. — Значи сме затворени окончателно!

— Съвсем не — отговори Тала, — помислих за това преди още на тях да им дойде мисълта да разбият стълбата. В залата на втория етаж има много въжета, които отлично могат да ни заместят стълбата. Трябва само да се задържим до вечерта.

— Но как ще излезем? — неуверено попита Сидон. — Крепостта сигурно се охранява.

— Познавам цялата околност много добре и съм сигурен, че всичко ще завърши добре. Само да дойде нощта…

Внезапно вниманието им бе привлечено от необичайно движение и шум на борда на закотвената трирема.

— Охо! — промълви Тала, загледан внимателно в кораба. — Те май искат да свалят на брега целия си екипаж. Ако е така, много добре!

— Какво му е доброто? — учудено попита Сидон. — Аз не бих казал същото. Сигурно се събират да ни премахнат по-бързо.