Читать «Синът на червения корсар» онлайн - страница 76

— Ще се посъветвам с офицерите. Гасконецът запали пура и спокойно седна на чудноватото си знаме.

В това време корсарите се приготвяха за нападение. Те смятаха, че маркизът няма да приеме предложението. Отговорът не се забави.

— Кажете на господин Равено — рече маркизът, — че крепостта ще се защитава до последна капка кръв.

— Надявам се да се видим отново, господин маркиз — каза гасконецът, като взе знамето си и без да бърза се върна при корсарите.

— Както превзехме двата форта, така ще превземем и този — замислено каза Равено, когато Барейо му предаде отговора на маркиза.

Той издаде заповед за нападение.

Корсарите бяха решили на всяка цена да превземат форта. Те нападнаха с невиждана храброст. Испанците не успяха да ги отблъснат.

Гасконецът се качи заедно с първите на стената. Той почти веднага откри маркиза и гневно го нападна с шпагата си. За негово голямо учудване маркизът хладнокръвно отби всичките му нападения.

— Господин маркиз — каза най-сетне гасконецът. — Вие не можете да издържите кой знае колко време. По-млад съм от вас, при това съм гасконец. Ако не се предадете, ще се наложи да ви убия, а това би ми било наистина изключително неприятно. Крепостта е превзета и всяка по-нататъшна съпротива е безполезна. Хвърлете най-после шпагата!

Маркизът отстъпи крачка назад, избърса потта от челото си и се огледа.

Неговите хора се предаваха поголовно, а се бяха защитавали наистина достойно и храбро. Когато Равено дьо Люсан се притече на помощ на гасконеца, маркизът хвърли шпагата си.

— Маркизът се предаде — рече Барейо. — Той се предаде в ръцете на един гасконец. Господин Дьо Люсан няма работа повече тук. Маркизът се намира под мое покровителство!

Равено сне шапката си, поздрави противника си учтиво и рече:

— Господин маркиз, корсарите умеят да уважават смелостта. Бих искал да ни отведете при граф Вентимилия.

— Вървете след мен — отвърна маркизът. Отключи някаква врата и каза:

— Елате, пленниците са тук.

В следващата секунда графът беше в обятията на Равено, докато гасконецът даде на Мендоса и фламандеца четири звучни целувки по бузите.

— Господин графе — каза Равено, — вие намерихте сестра си и сте свободен. Можем ли да направим нещо за вас?

— Дайте ми човек, който да ме отведе до Мексиканския залив. Там ме чака моята фрегата. Имам още едно желание.

— Да чуем — каза Дьо Люсан.

— Да се върна в Европа. Моята мисия свърши, господин Дьо Люсан.

— А какво ще стане с маркиз Монтелимар?

— Дайте му кон и го оставете да се върне в Панама.

Равено погледна графа със силна изненада. Синът на Червения корсар обаче прошепна нещо на ухото му.

— Аха, разбирам — усмихна се Равено. — Вече чух нещо подобно. Моите благопожелания, господин графе.

Корсарите оплячкосаха града. Те се върнаха натоварени с храни и съкровища. Отделно водеха петдесет заложници, които трябваше да им донесат порядъчен откуп на брега на Тихия океан.

Останаха цял месец на остров Пена. Чакаха там искания откуп. Когато получиха двадесет и две хиляди пиастра, освободиха пленниците и напуснаха убежището си, за да търсят нови приключения.