Читать «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)» онлайн - страница 59

— А, казва се Тимъти Грант. Лесно ще го намерите… Но, наистина, няма да ви продаде нищо за нормална сума!

Хирикава те поканва да преспиш в лагера — отдавна се е стъмнило. На следващата сутрин, заедно с цялата група, се връщаш до сградата на Резервата. Работа за половин час е Хепи да върне кораба обратно на звездното летище.

Ако тръгнеш направо към Тимъти Грант, те очаква . Ако отидеш в Киноложкия клуб, мини на .

234

Езерен рай е далеч от рая — всъщност няма и езера. Цялата планета е покрита с нескончаемо море, над което не стърчи дори едно островче. Хепи внимателно я изследва, но на нея няма и грам аурит.

Върни се на [[#t-karta|картата]].

235

Проходът между сградите кривуличи като пиян червей. Няколко пъти го пресичат други „улици“ и накрая стигаш до кръстовище, на което е невъзможно да се определи коя е твоята…

— Може би средната улица? — несигурно предполага Хепи.

Проблемът е, че пред теб има нещо като малко площадче, на което улицата ти излиза под ъгъл. Трите насрещни пресечки започват от едно и също място и безобразно се кривят още в началото си.

Ще потърсиш някакъв знак () или ще избираш наслука: първата улица (), втората улица () или третата улица ()?

236

Планетата изглежда много спокойна. Всъщност, на нея няма и едно живо същество, както констатира Хепи. Но атмосферата е годна за дишане.

Ако искаш да кацнеш и да огледаш по-добре, мини на . Ако искаш да продължиш с другите планети, мини на .

237

Засмиваш се:

— Естествено, че ще изляза да разгледам! Дори това да не е Благородника, капитанът сигурно е скрил някъде още улики за наличието на истинската планета и…

Хепи мълчи няколко секунди, преди да отбележи:

— При друг случай не бих настоявал толкова, но ме притеснява онзи абзац, в който се казва да се пазиш от графския звяр… Ще вземеш скафандър и пълна екипировка, нали?

Ако го послушаш мини на . Ако откажеш да се екипираш както подобава, иди на .

238

Поклащаш глава:

— Не знам кодове за специални заявки!

— Е, жалко! Тъкмо си мислех, че може пък и да успея да обслужа някой клиент! — мозъкът въздъхва — Ама и без друго заявките сигурно не са от твоя човек… Ела пак някой път!

Ами, запиши си код 121 за Заложи осем и се върни на [[#t-karta|картата]].

239

Допиваш мълчаливо питието си и излизаш от кръчмата. За всеки случай „препитваш“ и компютърния мозък в бюрото за планетарни заявки, но и той не е чувал за капитан Морган.

— Очевидно Сълийн не е търсеният от на Пет парсека! — дълбокомислено обявява Хепи, когато се връщаш на кораба.

Понеже и без друго нищо не се е случило на Сълийн, няма да те карам да пишеш и нова кодировка. А сега — към [[#t-karta|картата]]!

240

Кимваш:

— Съгласен съм!

По-малко от час по-късно си в пилотската зала на „Хидрата“, четири очарователни хрътченца се мотаят из краката ти, а купчина бумаги на пулта — родословия, бланки, паспорти и какво ли още не — подсказват, че зверчетата са с къде-къде по-синя кръв от твоята.

Запиши си нова кодировка за Есенно листо 131. Запиши си също кодировка за Маджипур — . А сега марш на Мадж… тъй де, на [[#t-karta|картата]] за избор на нов обект!