Читать «Принципът на неопределеността» онлайн - страница 11

Сега можеше да разсъждава хладнокръвно. Каква му е в края на краищата тази девойка? Какво го накара да се забърка в работа, която не го засяга? Състрадание? Да, разбира се. Но малко ли от тях са загивали в огъня преди и след този век. Съдбата им извикваше жалост, но това беше абстрактна, хладно — разсъдъчна жалост. Така и за това момиче той не помисли, докато не я срещна, макар да знаеше, че я има. Какво му пречи сега?

Но, ако разсъждава логично, тя изобщо не съществува, както не съществува и самият този век, отдавна изтлял с всичките си надежди и печали. А съществува бъдещето. Онзи век, откъдето бе дошъл и който сега можеше да пострада от неговата постъпка.

Но в тази минута, в тази тъмна улица точно бъдещето беше абстракция! А не тази доверчива девойка, която той, ако разсъждава логично, трябваше да предаде. Берг затвори очи и стоя така около минута, като стенеше от болка и безсилие. Кой е виновен, че желанието да я спаси и защити задействува в него като рефлекс?! Само възпиталото го общество. Жалка уловка на самооправданието. Но защо жалка? Защо уловка?

Както винаги става, когато мисълта, в желанието си да набележи точно пътя на една бъдеща постъпка, прекалено внимателно се съсредоточава върху противоречивите понятия, които я определят. Самите понятия почват да губят ясните си очертания, защото всяко понятие е така неизчерпаемо и мъгляво в дълбините си, както и породилата го жизнена реалност. И мисълта се обърква, решението се изплъзва, всичко изглежда оплетено и невярно. Така прекалените размишления понякога погубват решителността.

Берг тръсна силно глава. Тежестта на антигравитатора му напомни за неговото най-главно задължение. Не може едновременно да се определи скоростта на електрона и положението му в пространството. Не може едновременно да попаднеш и в даден момент от времето, и в дадена точка от пространството. В живота изборът е неизбежен и постигането на едното влече отказване от другото. Не означава ли това, че дълбоко в морала е скрит същият онзи принцип, който действува и дълбоко в природата? При тази мисъл всичко у Берг се разбунтува. Защо, защо неговата постъпка ще се отрази зле върху хода на историята? От какво следва това? Ако постъпката му е правилна и добра, би трябвало да бъде обратното. Иначе как се живее без увереността, че извършеното от теб днес добро ще направи утрешния ден по-добър. Как може да се живее и действува без тази увереност? Как може без това да се строи бъдещето? А ако е така…