Читать «В капан» онлайн - страница 6

Преди да загине, Джим беше написал тук, в Каскада, два горе-долу успешни трилъра. Колкото до Мег, тя бе открила нови насоки за своето изкуство — започна да използва по-топли и по-ярки тонове, които преди това не бе прилагала. След смъртта на Джим обаче картините и бяха станали толкова мрачни, че от галерията в Ню Йорк я посъветваха да се върне към меките багри, ако иска картините и да се купуват.

Двуетажната каменна къща се издигаше на трийсет метра пред плевнята. Имаше осем стаи и просторна кухня с модерно оборудване, две бани, две камини и предна и задна веранда.

Дори в тази буря, със стрехи окичени в ледени висулки, брулена от вятъра, шибана от снежните камшици, без нито една запалена лампа зад предните прозорци, къщата изглеждаше уютна и приветлива на светлината от фаровете.

— У дома — рече Мег с облекчение. — За вечеря ще направим спагети, искаш ли?

— Направи повече, че да има и за закуска.

— Моля!

— Студените спагети са страхотна закуска.

— Ти си побъркано дете — пошегува се тя и спря край задната веранда. Помогна на Томи да слезе от колата.

— Остави си патериците. Облегни се на мен — викаше Мег заради воя на виелицата. Патериците само щяха да му пречат в снега. — Ще ти ги донеса, след като прибера джипа в гаража.

Ако тежкият гипс не обхващаше крака му от пръстите до над коляното, Мег щеше да пренесе момчето. Сега обаче то се облегна на нея и заскача на здравия си крак.

Бяха оставили в кухнята да свети заради Дуфъс, четиригодишния им черен лабрадор. Заскрежените прозорци блещукаха с кехлибарена топлина, верандата също бе осветявана.

Пред вратата Томи се подпря на стената, докато Мег отключваше. Когато влезе в кухнята, голямото куче не се втурна към нея както обикновено, радостно махайки с опашка. Вместо това то се промъкна с подвита опашка, с наведена глава, очевидно щастлив, че ги вижда, но и въртеше очи разтревожено, сякаш се боеше да не би от някой ъгъл да изскочи разярена котка и да го одере.

Мег затвори вратата и помогна на Томи да седне на един стол край кухненската маса. После си свали ботите и ги остави на изтривалката в ъгъла до вратата. Дуфъс трепереше, като че ли му беше студено. Ала печката беше включена и в къщата бе топло. Кучето нададе странно скимтене.

— Какво има, Дуфъс? — попита тя. — Какво си направил? Някоя лампа ли бутна? А? Или сдъвка тапицерията на дивана?

— Ами, той е добър пес — защити го Томи. — Ако е счупил лампата, ще си я плати. Нали, Дуфъс?

Кучето вяло помаха с опашка. Втренчи се разтревожено в Мег, после пак се обърна към трапезарията, сякаш там се криеше някой, който го плаши.

Мег изведнъж осъзна какво става.

2

Бен Парнъл напусна барикадата на пътя и потегли с шевролета си към трета лаборатория, най-отдалечената в комплекса на „Биоломек“. Снегът се топеше върху ушанката и се процеждаше върху яката на коженото му яке.

Навсякъде из имота разтревожени мъже се движеха предпазливо под сярножълтата светлина на лампите. За да се предпазят от набезите на вятъра, те свиваха рамена и изпънаха ръце край телата си, заради което приличаха на страховити същества — не на хора, на демони.