Читать «Нощта на бурята» онлайн - страница 9

Роботът продължи:

— Ако централната агенция по някакъв начин е изгубила по-голямата част от ранните си данни, знанията за човешките същества вероятно са се изгубили между безбройните парченца друга информация.

Стефан беше отвратен.

— По-рано ти беше настроен доста негативно към идеята за Второто знание, а ето, че сега вярваш на това. Удивяваш ме, Тътъл. Твоята съкровищница от данни сигурно представлява бъркотия от нелепа информация, противоречиви възгледи и безплодно теоретизиране. Ако вярваш в историите за човешките същества, вярваш ли също така и на всички съпътстващи ги митове? Да не би да си мислиш, че те могат да бъдат убити само с дървен инструмент? Мислиш ли, че спят през нощта в тъмни помещения? Че спят като зверовете? И че след като са от плът, не могат да бъдат убити, а се появяват отново някъде другаде в ново тяло?

Изправен срещу тези нетърпими суеверия, Тътъл изостави спора. Той обърна кехлибарения си взор към снега, сипещ се отвъд прозореца.

— Само предполагах. Фантазирах си малко, за да минава по-бързо времето.

Стефан заяви:

— Обаче фантазирането в никакъв случай не допринася за съзряването на нечии данни.

— Предполагам, че гориш от желание да съзрееш достатъчно, че да получиш повишение от Агенцията — не му остана длъжен Тътъл.

— Разбира се — отвърна Стефан. — Разполагаме само с двеста години. Пък и какъв е смисълът на живота?

Може би, за да обмисли по-добре своите странни теории, Тътъл скоро се прикачи към деактивиращия модул, монтиран в стената, малко под поставката за пушките. Той се плъзна навътре с краката напред, след което затвори шлюза зад главата си, оставяйки другите на техните собствени механизми.

Петнайсет минути по-късно и Лийк каза:

— Мисля, че и аз ще последвам примера на Тътъл. Имам нужда от време, през което да обмисля реакциите си от следобедния лов.

Куранов усещаше, че Лийк само си търси извинение да се изключи. Той не беше особено общителен робот и изглеждаше най-доволен, когато беше сам.

Останал насаме със Стефан в хижата, Куранов се намираше в доста неприятна и деликатна ситуация. Той си даваше сметка, че също изпитва нужда да поразмишлява в модула за деактивиране, обаче не искаше да обиди Стефан, оставяйки го с впечатлението, че всички изгарят от нетърпение да се отърват от него. Куранов харесваше младия робот — той беше енергичен, очевидно първосигнално реагиращ. Единственото нещо, което го дразнеше у него, беше неопитността му, както и желанието му да се налага, и възгледите му да бъдат приемани от всички. Е, времето със сигурност щеше да промени характера му, ето защо той не заслужаваше да бъде наранен. Как тогава да намери подходящо извинение, без да обиди Стефан по някакъв начин?

Младият робот разреши проблема, като каза, че също се нуждае от деактивиране. Когато и Стефан беше изключен, Куранов отиде до четвъртия от петте модула и се пъхна в него, затвори шлюза и почувства как всичките му сетива се отделят от него. Остана единствено съзнанието му, което се рееше в мрака, съзерцавайки богатството от идеи в неговата колекция от данни.