Читать «Нощта на бурята» онлайн - страница 5

Никой не се обади.

— Тогава ви пожелавам късмет — каза Янус — и нека минат много седмици, преди да изгубите интереса си към предизвикателството. — Това беше традиционно пожелание, но като че ли Янус влагаше по-дълбок смисъл в него. Куранов си помисли, че той би искал страшно много да се отправи на лов за елени и вълци с намалени до минимум възприятия, вместо да продължава с чиновническата си работа в малката станция до Пешеходния пост.

Те му благодариха, разгледаха картите на местността, излязоха от станцията и се отправиха към очакващото ги приключение.

Сковски ги гледаше как се отдалечават и когато те се обърнаха към него, им помаха с лъскавата си метална ръка, здраво стисната в юмрук.

Вървяха вече цял ден и цяла нощ, без да се нуждаят от почивка. Макар че двигателите на краката им бяха демонтирани и им бяха прикрепени ограничители на скоростта, те изобщо не бяха уморени. Едва сега роботите усещаха липсата на пълната сила на възприятията им, но това ни най-малко не ги демотивираше. Дори когато преспите станаха твърде дълбоки и се наложи използването на специалните им снегоходки, те продължиха да се движат напред.

Докато преминаваха през обширни равнини, където снегът бе образувал призрачни назъбености и чудати изкривени форми, и вървяха под дебелия покрив, образуван от кръстосаните клони на величествените борове от девствените гори, Куранов изпита такова въодушевление, каквото не бе усещал от много години. Понеже рецепторите му бяха доста притъпени, той съзираше опасност във всяка сянка, представяше си усложнения и спънки при всеки завой. Беше много възбуждащо да е тук.

Преди разсъмване започна да вали слабо — нежни снежинки полепнаха по студената им метална кожа. Два часа по-късно, когато светлината на деня озари гората, те изкачиха невисок хребет и огледаха непроходимия вековен лес. От другата страна на долината се забелязваше ловната хижа. Тя бе построена от лъскав, синкав метал; имаше овални прозорци, сглобяеми стени и изглеждаше много функционална.

— Май ще можем още днес да тръгнем на лов, а? — попита Стефан.

— Определено — съгласи се Тътъл. — Да не губим време.

Те се спуснаха по хълма към долината, прекосиха я и се озоваха на прага на хижата.

Куранов дръпна спусъка.

Великолепният елен с огромни рога с дванайсет разклонения се изправи на задните си крака, размахвайки предните във въздуха и дишайки тежко. От ноздрите му излизаше пара.

— Добър изстрел! — извика Лийк.

Куранов стреля отново.

Красивият самец застана отново на четири крака.

Другият елен, който се намираше по-навътре в гората, се обърна и препусна по добре утъпканата пътека.

Големият самец разтърси величествената си глава, направи няколко несигурни крачки напред, опитвайки се да последва другарите си, закова се на място и се строполи на едната си страна. След един отчаян опит да се изправи отново на крака, той рухна в снега и остана да лежи там.

— Поздравления! — извика Стефан.

Четиримата роботи изпълзяха от дълбоката пряспа, където се бяха скрили, когато еленът се беше приближил, след което се отправиха през заснеженото поле към мястото, където спеше животното.