Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 30

— Ще стопля китайската храна в микровълновата фурна, а ти сложи масата — каза тя.

Докато Марти слагаше вилица до чинията на Сюзан, ръката й изведнъж започна да трепери неудържимо.

Тя пусна вилицата и се втренчи в нея с необясним страх, който бързо прерасна в толкова силно отблъскване, че отстъпи назад. Зъбците изглеждаха зловещо заострени. Дотогава Марти не бе съзнавала колко опасна може да бъде една вилица, ако попадне в неподходящи ръце. Човек можеше да извади око с нея. Да избоде лице. Да я забие в нечий врат и да пробие сънната артерия. Да…

Изпитвайки отчаяна потребност да прави нещо безопасно с ръцете си, Марти отвори едно от чекмеджетата на шкафа в трапезарията, извади колода карти и започна да ги разбърква. Отначало непрекъснато изтърваше картите на пода, но сетне движенията й станаха по-координирани.

Трябваше да разбърква картите, докато странното й настроение преминеше.

Опитвайки се да прикрие вълнението си, тя отиде в кухнята и извади две бутилки китайска бира от хладилника. Специфичното ухание на китайската храна изпълни помещението.

— Мислиш ли, че ще усетя автентичния аромат на китайската храна, ако съм облечена така? — попита Сюзан.

— Какво?

— Или за да го доловя наистина, трябва да си сложа китайска носия?

— Ха, ха — рече Марти, защото беше твърде объркана, за да измисли остроумен отговор.

Тя понечи да сложи двете бутилки бира на плота до мивката, но италианският нож с формата на полумесец още беше там и острият му ръб блестеше на светлината. Сърцето й започна да бие като обезумяло.

Марти остави бирите на масата и извади две чаши.

Трябваше да прави нещо.

Тя намери отварачката и заостреният край изведнъж й се стори смъртоносен като вилицата и ножа. Марти бързо я остави до бирите, преди отварачката да е паднала от треперещата й ръка и да я е хвърлила в ужас.

— Ще отвориш ли бирите? — попита тя и излезе от кухнята, преди Сюзан да види разтревоженото й лице.

Марти не погледна към вилицата на масата в трапезарията, нито към огледалото в коридора.

Тя не можеше да измисли къде да се скрие, за да се съвземе, защото не искаше Сюзан да я види в това състояние.

Марти събра смелост, погледна се в огледалото в банята, но не видя нищо странно. Тревогата изписана на лицето и очите й, беше обезпокоителна, но не толкова очевидна, колкото предполагаше.

Тя затвори вратата, спусна капака на тоалетната чиния и седна. И едва когато тежко въздъхна, осъзна, че е затаила дъх.

14.

Дъсти видя счупеното огледало в банята до кухнята и първото, което му хрумна, беше, че в къщата е влизал крадец или вандал.

Държанието на Валит не подкрепи подозренията му. Кучето не бе наострило уши, а бе в настроение за игра.

От друга страна обаче, Валит не беше сериозен пазач. Ако бе харесал неканения гост — какъвто беше случаят с деветдесет процента от хората, които виждаше, кучето щеше да върви по петите му и да ближе престъпните му ръце, докато бандитът обираше семейните съкровища.