Читать «Бруно» онлайн - страница 15

Зад себе си чух силен вик, който изразяваше разочарование, последван от шумен плясък.

Бруно не беше успял да се качи на борда.

От мястото, където лежах, виждах илюминаторите на рулевата рубка. Греъм Стоун беше там, взирайки се в мен — може би истинско същество, а може би просто поредната от неговите хартиени примамки. Скочих на крака, разкарах тъпите звезди от главата си и се огледах за револвера си.

Нямаше го.

Погледнах назад към кея. Бруно не се виждаше никакъв.

Някъде под мрачните талази на водата моят „Смит и Уесън“ лежеше в тинята, абсолютно безполезен.

Изобщо не се чувствах добре. Искаше ми се никога да не бях напускал „Ейс-Спот“ тази сутрин, никога да не бях срещал Бруно. После прогоних всички неприятни мисли от главата си и взех да се оглеждам наоколо с надеждата, че ще мога да намеря нещо, което да използвам като оръжие.

Ако изведнъж ви се прииска нещата да са по-различни от състоянието, в което са в момента, следващата стъпка е депресията, после — бездействието и накрая — вегетирането. Без значение какво е състоянието на света, човек трябва да се движи напред. Да се движи.

Намерих някаква тръба в един сандък за инструменти, закрепен за палубата. С нея можех да цапардосам нечий череп, ако подходех отзад. Почувствах се по-добре.

Стоун все още се намираше в рубката и продължаваше да ме гледа. В сините му очи блестеше отражението на корабните светлини. Изглеждаше прекалено самоуверен, помислих си аз, докато вървях по палубата към стълбата. Наведох се и започнах да се приближавам крадешком към него, а той изобщо не си даде труда да се обърне и да ме погледне.

Напредвах много бавно, но внимателно. Пред очите ми бяха петимата тийнейджъри, които лежаха в снега, а гъбестите образувания растяха от телата им, покривайки ги с паяжини.

Когато бях достатъчно близо, замахнах с тръбата. Тя изсвистя, удряйки го по главата, след което продължи надолу по пътя си през врата, гърдите, корема и бедрата.

Поредният двойник. Тромавият фалшификат се преви, започна да се разтваря и не след дълго представляваше само набръчкана безполезна обвивка. Мамка му!

Погледнах през илюминатора и видях, че почти бяхме преполовили разстоянието по реката до Западния крайбрежен участък на града. Яхтата беше на автопилот. Не можех да направя нищо с управлението и макар че бърниках къде ли не по контролното табло, усилията ми бяха напразни. По-предпазлив отпреди, напуснах рубката и реших да потърся Стоун на друго място.

Открих го близо до кутията с инструменти, където бях намерил тръбата. Беше сграбчил парапета с две ръце и се взираше с копнеж в приближаващия се бряг, където май щяхме да продължим да се гоним.

Промъкнах се зад гърба му и му дадох да разбере. Оказа се поредната хартиена конструкция.

Колко ми се искаше да знам как копелето успява да прави тези неща! Това беше страхотен талант.

Вече бяхме изминали две трети от разстоянието до брега, което означаваше, че ако не го спипам скоро, той може да ни се изплъзне отново. Бруно ми беше обяснил, че няколко дни в една алтернативна вселена са достатъчни, за да разпръснат остатъчната енергия от пътуването през вероятностите… Казано с прости думи, проследяващият диск щеше да се окаже безполезен.