Читать «Кралят на мургите» онлайн

Дейвид Едингс

Кралят на мургите

Посвещавам на Ден — той знае защо —

и на нашата скъпа Джейни

просто защото е самата себе си.

Бих желал да изтъкна колко съм задължен на съпругата си Лей Едингс за нейната подкрепа, съдействие и искрената и помощ при създаването на тази книга. Без нейната помощ тази история нямаше да бъде написана.

Бих желал да се възползвам от възможността да благодаря на своя редактор Лестър дел Рей за неговото търпение и снизходителност, както и за оказаното съдействие от негова страна — толкова щедро, че не бих могъл да изразя с думи благодарността си към него.

Пролог

Разказ за това как синът на Белгарион бе откраднат и за това как той разбра, че похитителят е Зандрамас, същият, за когото бе предупредило могъщото Кълбо на Алдур.

Както разказва легендата, в началото боговете създали света и го напълнили с всякакви животни, птици и растения. Те сътворили също хората и всеки бог избрал от човешките раси оная, която ще ръководи и управлява. Само бог Алдур не взел нито една, а предпочел да живее сам в кулата си и да изучава сътвореното.

Веднъж едно гладно дете дошло при кулата. Алдур го прибрал и го научил как да използва Волята и Думата и чрез тях да контролира огромната мощ на вълшебствата. Понеже уменията на момчето били многообещаващи, Алдур го кръстил Белгарат и го направил свой ученик. След време дошли и други, Алдур ги обучил и също ги направил свои последователи. Между тях било и уродливото дете, което Алдур нарекъл Белдин.

Дошъл денят, когато Алдур взел един камък, издялал го грижливо и го нарекъл Кълбото, защото камъкът бил паднал от далечните звезди и съдържал огромна сила. Той бил центърът на едната от двете Съдби, които се борели помежду си да контролират всичко още от сътворението на света.

Но бог Торак силно желаел да притежава камъка и го откраднал, защото Тъмната съдба го била определила за свой водач. Тогава хората от Алория, известни като алорни, се срещнали с Белгарат, който повел Черек Мечото рамо и тримата му сина на изток. Там Торак бил построил Ктхол Мишрак, Града на Вечната нощ. Четиримата откраднали Кълбото.

Според съвета на боговете Белгарат разделил Алория на следните кралства: Черек, Драсния, Алгария и Рива. Всяко кралство носело името на човека, който съпровождал вълшебника. На Рива Желязната хватка, властващ над Острова на ветровете, Белгарат поверил защитата на Кълбото. Рива го поставил върху дръжката на огромен меч и го окачил на стената в Залата на риванските крале, точно зад трона си.

Белгарат се запътил към своя дом, но там го очаквала трагедия. Обичната му съпруга Поледра била напуснала света на живите при раждането на две прекрасни близначки. След време вълшебникът изпратил светлокосата си дъщеря Белдаран при Рива Желязната хватка, за да стане негова съпруга и да постави началото на рода на риванските крале. Другата дъщеря, Поулгара, задържал при себе си. В черните й коси се появил един бял кичур, белег за това, че тя притежавала магически способности.

Всичко в Западните земи вървяло добре хиляди години, защото те били предпазвани от силата на Кълбото. Един ден обаче кралят на Рива Горек и синовете и внуците му били убити чрез подло предателство. Ала едно дете се спасило и оттогава било защитавана тайно от Белгарат и Поулгара. Властта на острова поел Пазителят на кралство Рива Бранд; изпълнен с тъга, той продължил да изпълнява задълженията на убития си господар и да пази Кълбото на Алдур. След него всички Пазители на острова приемали името Бранд.