Читать «Малтийският сокол» онлайн - страница 4
Дашиъл Хамет
— Имам ви доверие — изрече тя много сериозно. — Само, че помнете — много е опасен. Мисля, че няма никакви скрупули. Според мен не би се поколебал да… да убие Корин, ако е убеден, че това ще го спаси. Вие как мислите?
— Нали не сте го заплашвали?
— Казах му, че само искам да я върна у дома, преди мама и татко да са пристигнали, за да не разберат какво е направила. Обещах му, че ако ми помогне, и думичка няма да издумам за това, но ако не — татко положително ще направи всичко, за да бъде наказан. Май… май не ми повярва напълно.
— Би ли могъл да замаже нещата, като се ожени за нея? — попита Арчър.
Момичето се изчерви и отвърна смутено:
— Той е женен и има три деца — семейството му е в Англия. Кории ми писа това, за да обясни защо е била принудена да избяга с него.
— Обикновено е така, само че не винаги семействата им са в Англия — съгласи се Спейд и посегна да вземе молив и бележник. — Как изглежда?
— Ами около трийсет и пет годишен, висок колкото вас и е или мургав по природа, или силно загорял. Косата му също е тъмна, а веждите — гъсти. Говори високо, сякаш вечно се кара, държи се нервно, раздразнително. Създава впечатление, че е… сприхав и лесно избухлив.
Спейд драскаше нещо в бележника; попита, без да вдигне очи:
— Какъв цвят са очите му?
— Сиво-сини, воднисти, но не говорят за слабохарактерност. И… ах, да — на брадичката си има дълбока остра трапчинка.
— Слаб, среден, набит?
— Спортна фигура. Раменете му са широки и ходи много изправен, може да се каже, че стойката му е военна. Тази сутрин беше облечен в светлосив костюм, със сива шапка.
— От какво живее? — попита Спейд и остави молива си.
— Не знам. И представа нямам.
— По кое време ще дойде в хотела?
— След осем.
— Добре, мис Уъндърли, ще изпратим наш човек. Това ще е от полза, в случай на…
— Мистър Спейд, не може ли вие лично или мистър Арчър? — скръсти тя умолително ръце. — Не може ли някой от вас двамата да се заеме? Не казвам, че човекът, който ще изпратите, няма да е способен, но… ох, така се боя да не се случи нещо на Корин! Боя се от него. Ще можете ли? Аз… съм готова да платя повече, разбира се. — Отвори с нервни пръсти чантичката си и постави на бюрото две банкноти от по сто долара. — Това достатъчно ли е?
— Ъхъ — откликна Арчър. — И аз лично ще се заема.
Мис Уъндърли стана и му протегна импулсивно ръка.
— Благодаря! Много ви благодаря! — Сетне подаде ръка на Спейд и повтори: — Много ви благодаря!
— Няма за какво — отвърна той, стискайки ръката. — За нас беше удоволствие. Ще ни помогнете, ако посрещнете Тързби долу във фоайето или по някое време се покажете там заедно с него.
— Добре — обеща тя и отново благодари на двамата партньори.
— И да не вземете да ме търсите — предупреди Арчър. — Аз сам ще ви видя.
Спейд изпрати мис Уъндърли до коридора. Когато се върна в стаята, Арчър кимна към стотачките на бюрото, изръмжа доволно „Таман ще ни стигнат“, взе едната, пъхна я в джобчето на жилетката си и додаде:
— А в чантичката имаше още сестрички.
Преди да седне, Спейд прибра другата банкнота в джоба си.
— Внимавай, не я залъгвай с големи обещания. Какво ти е мнението?