Читать «Убийството във Феъруел» онлайн - страница 19

Не ни виждаше. Не ни чуваше. Цялото му съзнание беше насочено единствено към мъжа, паднал на колене, в чийто гръб бе забит ножът — близнак на този в ръката му.

Ринго също не ни виждаше. Предполагам, че не виждаше дори и Маркъс. Крепеше се на колене и упорито щракаше с празния револвер.

Прескочих Шери и замахнах с пистолета си към тила на Маркъс. Прас. Негърът се строполи.

Ринго спря да мъчи празния револвер и се втренчи изненадано в мен.

— Тия играчки не стават за нищо, ако не им сложиш патрони — обясних му, после измъкнах ножа от ръката на Маркъс и се върнах да прибера пистолета, който Шери вече не се опитваше да стигне.

Сега Шери лежеше по гръб. Очите му бяха затворени.

Изглеждаше мъртъв и с толкова много куршуми в тялото най-вероятно беше.

С надеждата да не е издъхнал, коленичих до него с лице към Ринго и леко повдигнах главата му от пода.

— Шери — казах остро. — Шери.

Той не реагира. Дори клепачите му не трепнаха. Повдигнах с пръсти главата му и съвсем леко я помръднах.

— Ринго ли уби Кавалов? — попитах мъртвия или умиращ мъж.

Дори да не знаех, че Ринго ме наблюдава, можех да усетя погледа му върху мен.

— Той ли беше, Шери? — изкрещях в застиналото лице.

Мъртвият или умиращ мъж не мръдна.

Незабелязано поклатих с пръсти мъртвата или умираща глава, все едно, че кима. Два пъти.

После я отпуснах назад и внимателно я положих на пода.

— Е — изправих се и застанах срещу Ринго, — най-после те спипах.

11

И досега не мога да реша дали щях да застана на свидетелската скамейка да се закълна, че Шери е бил жив, когато е кимнал и е кимнал сам, ако това бе необходимо, за да осъдят Ринго.

Не обичам лъжесвидетелстването, но знаех, че Ринго е убиецът, и го измамих.

Слава Богу, не се наложи да решавам.

Ринго повярва, че Шери е кимнал и когато Маркъс разкри играта, за зетя на Кавалов не остана нищо друго, освен да си опита късмета в съда.

Маркъс ни разказа историята, без да го подканяме. Ринго беше убил любимия му capitaine. Лесно го убедихме, че правосъдието ще отмъсти вместо него.

След като Маркъс проговори, Ринго направо гореше от желание да приказва.

Той остана в болница до деня преди началото на съдебния процес срещу него. Ножът на Маркъс бе парализирал единия му крак, иначе бързо се възстанови от раната.

Маркъс имаше от Ринго три куршума в тялото си. Лекарите измъкнаха двата от тях, но не посмяха да пипнат третия. Пък и той изглежда не му пречеше. Когато го откараха на север в „Сан Куентин“, за да излежи своята присъда за участието си в убийството на Кавалов, беше напълно здрав.

Ринго така и не повярва напълно, че съм го подозирал, преди да нахлуя онази нощ в бунгалото.

— Разбира се, че ви подозирах през цялото време — защитих авторитета си на ченге.