Читать «Божествена комедия — Ад» онлайн - страница 76

112

Атила, който за своите зверства е бил наречен бич Божи. — Секст, син на великия Помпей. който след смъртта на баща си се предал на морско разбойничество около Сицилия. Пир, епирски цар, който е воювал против римляните и при това жестоко притеснявал народа си.

113

Двамата Реньевци, известни по своите жестокости и разбойничества.

114

Чечина е река в Италия. В леса, който се е простирал по. край Чечина, са се крили и развъждали зверове, които са бягали от откритите и обработени места.

115

Арпиите (харпиите) са били митологически чудовища, такива на вид, каквито ги описва поетът. Те са били изпратени от боговете да накажат цар Финей, който, ожесточен против своите синове, ги е бил ослепил. Вергилий разказва в „Енеида“, че една от тях, по име Целено, е била предсказала на троянците, в един йонийски остров, че от глад ще достигнат да ядат дървената си покъщнина й предсказанието се сбъднало.

116

Грешникът, който говори, е Пиер делле Винье от Капуа, Като канцлер на император Фридрих той бил успял до такава степен да спечели доверието му, че имал над него безгранична власт, която Данте е изразил, като казва, че е държал ключовете на сърцето му. В текста е казано, че е държал двата ключа на сърцето му, тоест имал е власт според случая да го убеждава и разубеждава. Сърцето на Фридрих е било храм, за всички други закрит, а открит само за него, тоест Фридрих е крил тайните си от всички други, а ги е доверявал само нему. Завистниците на Пиер делле Винье са го наклеветили в измяна и Фридрих не се е задоволил само да го лиши от доверието си, но накарал да му извъртят очите и го хвърлил в тъмница. Той не могъл да претърпи бедствията си и се самоубил от отчаяние, като си блъскал силно главата в стените. Той е бил обвинен, че е бил влязъл в споразумение с папа Инокентий, който е бил враг на Фридрих, и че му бил издал уж някои, тайни. Предполага се, че обвинението е било скроено от гуелфите, които са искали да си отмъстят за враждата му против Папската курия. Това е дало повод на някои тълкуватели да мислят, че под думата наложница, употребена по-долу, поетът е разбирал тая Курия. По-вероятно е обаче, че тая наложница означава завистта, която беснее и прави особено много жертви в царските дворци.

117

Лано, родом от Сиена, е бил пропил цялото си богатство. Той е бил взел участие в 1280 г. в сражението при Топо, където сиенците които са Държали гуелфска страна, са били поразени от аретинците. Лано, при все че е можел да се спаси, се е хвърлил нарочно между победителите, за да бъде убит, защото е предпочитал да умре, отколкото да живее сиромах. Той продължава и в Ада да призовава смъртта.

118

Якопо да Сант-Андрея е бил благородник от Падуа, прочут по своите разсипничества. Работата му е била да измисля разни случки, за да забавлява съгражданите си. Разказват, между другото че един ден му се прищяло да види пожар и с тая цел запалил собствената си лятна къща. Бесните кучета които преследват Лано и Якопо да Сант-Андрея, представляват според някои тълкуватели заимодавците които не оставят на мира разсипниците, когато осиромашеят.