Читать «Божествена комедия — Ад» онлайн - страница 65

Данте Алигиери

13

Лучия, мъченица от Сиракуза, на която според преданието са били извадени очите. По своето име, което произлиза от lux, светлина, тя символизира озаряващата благодат, която по воля на Божието милосърдие се притича на помощ на слепите смъртни.

14

Рахил е била дъщеря на Лаван и съпруга на патриарха Яков. Тълкувателите на Светото писание я поставят като символ на съзерцателния живот, в противоположност на сестра й Лия, която е символ на деятелния живот.

15

Реката на страстите и на пороците, в които смъртните намират погибел, ако разумът и вярата не им се притекат на помощ. Поетът повтаря под други образи същата алегорическа мисъл, която представляват тъмният лес и трите звяра. Реката е лесът, а смъртта, която го застрашава, са трите звяра.

16

Застъпничеството на трите жени от Рая, и особено на Беатриче, която праща Вергилий, за да спаси Данте от бедите, на които го виждат изложен, отговаря на двойната цел, която поетът е имал пред вид в своята поема: земното благосъстояние, за което е водач Вергилий, символ на мъдростта и образованието, и духовното и вечно блаженство, към което води Беатриче. Образът на езичника Вергилий служи като звено, което съединява природната вяра и християнството, истините, които са плод на разума, и ония, които са плод на откровението. Човек трябва да се стреми към едните истини и към другите, за да бъде честит на тоя свят и да постигне вечно блаженство на оня свят. Това двойно стремление служи за основа на Дантевата поема.

17

Per me si va nella citta dolente, Per me si va nell’ eterno dolor, Per me si va tra la perduta gente През мене се отива в печалния град, през мене се отива в вечната скръб, през мене се отива при погиващите люде.

Първото тристишие, с което захваща надписът на входа на Ада, е хубаво особено като се повтарят в начало на всеки стих думите „през мене се отива“, които му дават една важна и печална хармония, и преводачът съжалява почти, че не е могъл да го остави в свободен стих.

18

Става дума се за папа Целестин V, който е бил накаран чрез измама да се откаже от папския престол и е бил после хвърлен от Бонифаций V, наследника му, в затвор, където е умрял в 1295 г. Отричането на Целестин V от папския престол е било признато от църквата за похвално дело. Той бил човек крайно благочестив и-с мек нрав, за което свидетелствува и постановлението, издадено от него скоро след като е бил избран, че всеки папа може за спасение на душата си да се откаже от папството. Стоял е папа пет месеца и осем дена. Негативизмът на Данте против него се обяснява главно с това, че с отричането си е станал причина да дойде на папския престол Бонифаций, когото е ненавиждал като един от главните виновници на своите нещастия. Данте е имал случай навярно да види папа Целестин V във Флоренция, където се е бил установил за известно време през 1294 г. след отричането си от папския престол.

19

Тая река е Ахерон, реката на скръбта, същата, която гърците са вярвали, че тече в Ада и през която Харон е прекарвал на лодката си душите на мъртвите. Ще срещнем по-нататък и другите реки, които, според гръцката митология, са текли в Ада: Стикс, Флегетон и Коцит. И тука, както и в гръцката митология, Харон е този, който прекарва душите на грешните. Данте се е възползувал от много гръко-римски митически вярвания и предания било за просто поетическо украшение, било за ония религиозни и морални истини, които се крият в тях.