Читать «Божествена комедия — Ад» онлайн - страница 38

[#4 Дяволът прави намек на лика на Спасителя, който се пази в църквата „Св. Мартин“ в Лука и който се почита много от жителите на града. Дяволът се подиграва с грешника предвид на положението, в което се представя, когато се подава от смолата, превит като човек, който се кланя.]

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА

СЪДЪРЖАНИЕ. Като вървят покрай брега наляво, поетите виждат безброй много грешници, които се стараят да поизлязат малко от смолата. Те са ония, които са търгували с милости и служби. Един от тях, като не успява да се скрие овреме при пристигането на дяволите, пада им в ръцете и те го разкъсват с вилите си. Той е някой си Чамполо от Навара, който по искане от Виргилия именува някои свои другари. После прибягва до хитрост, за да се изкопчи от ноктите на дяволите, и двама дяволи, които се спущат да го уловят, падат сами в смолата.

Видял съм конници да се движат; видял съм цели войски в сражение една насрещу друга да летят или да търсят в срамен бяг спасенье; видял съм и поля, и градове, предадени на плам и разоренье; видял съм рицарски аз боеве при екот звънки от камбани, при светли факели, при звукове юнашки от тръби и барабани; но ни кораб, кога съзре звезди, ил надалек брежищата желани, изтръгва вик от радостни гърди такъв, какъв чух тука, с страх в душата, и целий бряг накара да ехти, кога потегли взвода из тъмата. Как беше той ужасен! Но с светии във църква, с пияници в механата. Така по стръмний бряг вървяхме ний и аз в смолата взирах си очите, да видя там какъв народ се крий. Както делфини скачат над вълните и с буря плашат дерзкия моряк, тъй грешните тук гърбове превити показваха и скриваха ги пак, а други долу бяха се подали кат жаби край. блато, на мръсний брег, на своите мъки отдих да би дали; но дявол щом съзряха отдалек, наскачаха веднага в вира .вряли. Един не бе тъй бръз в своя бег и дявол един скоро се завтече към него, от стрела по-бръз и лек, и с вилата кат видра го извлече; при туй захвана да го бие той така, че цяла кожата му свлече, а дяволите с див ревяха вой: „Бий хубаво, така му се и пада!“ Обзет от страх, казах на вожда свой: „Тоз кой е, над когото без пощада тез хищници изливат своя бяс, и тук за грях какъв той страда?“ До него вожда приближи тогаз и моите думи милно му повтори. „В Наварската земя роден съм аз — веднага мъченика отговори. — Доведе майка ми до нищета разсипник мъж и път да ми отвори, при господар слуга ме даде тя; Тибалдо добрий ме прие с довере, но неговата царска доброта, коя на вси царе до днес пример е, от криви пътища не ме отби: продажност тук хвърли ме и невере.“ И дявол един, у кого зъби стърчеха като на свиня в устата, в нещастния жестоко ги заби; захвана с плач и сълзи да се мята, но отърва го дяволския вожд, като каза: „Мен дай го на ръката, той трябва да изпита мойта мощ.“ А после към поета се обърна: „Запитай го, дорде говори йощ, защо на късове в смолата чърна ще иде безутешно да ридай.“ И вожда мой над него кат назърна „Кажи ми от италианский край тук грешни няма ли на теб познати?“ И грешника отвърна му, че знай. „В смолата винаги до мен се клати; защо при него там не съм остал? Глава ми нямаше да си изпати от тез джелати, кои нямат жал.“ „Я млъквай! — дяволите изреваха. — От нас да се оплаква е седнал!“ И с вилата един тогаз замахна, ръгна в ръката горкий мъченик и по острилата меса виснаха. Друг дявол пък нададе грозен вик и с вилата в главата го замери, а после всички. Грешния клетник кат мишка между котки се намери, вика, писка, а после, цял покрит със рани, на земята се разпери. Когато го видяха тъй пребит, гневът на дяволите поомекна; и вожда с глас попита жаловит: „А кой е този, за кого намекна?“ „Отец Гомита от Галура е — с глас слаб отвърна грешника, като подклекна, — съсъд на подлост, на лъжата раб, комуто господ са били парите; на господаря си дълбал е трап, като изпуснат тихичко вразите, кои за казън той предал му бил. И Микел Занке тука е.-В тъмите еднакъв грях е тях съединил. Все заедно са и Сардиния красна на приказки е тям предмет най-мил но пак уви! Грози ме бран ужасна, ще млъкна. Онзи дявол там ръмжи и виж как в мен се е вгледал с злост бясна.“ Рогатий вожд успя да задържи злий дявол, кой почнал бе да се кани, и грешника злочести продължи: „Тук пълно е с ломбардци и тоскани и мога да ви доведа цял рой, ако таквоз е вашето желане. Но нека тези с бесния си. вой се отстранят, та грешните да знаят, че тук ще ги оставят на покой, а аз ще свирна на езика с краят — зовем се тъй из черната смола — и грешници отвред ще пожелаят да дойдат тука.“ — „С хитрост виж каква намислил да избегне от ръцете ни“ — веднага дявол един изрева. „Туй хитрост ли е — грешний без смущене отвърна, — че които дойдат тук, от вас ще си изпатят като мене!“ По-глуп и лековерен дявол друг извика с глас: „Нек бяга, но в смолата с криле си ще го стигна, бръз кат звук. Ще слезем ние тамо зад скалата, ще видим кой от нази ще надвий; посмей да ни излъжеш!“ Мълчешката дружината отиде да се скрий, де беше й показал той. Веднага навареца се дига, дето бяхме ний, ръце във въздуха напред протяга и в черний ров се хвърля в един миг. Кога видяха, че от тях избяга, дигна се зад скалата шум и вик, а онзи, който беше дал съвета, скокна, като извика с яд велик: „Не ще избегнеш, о душа проклета!“ И полетя към грешний да го спре, но отиде заканата му в щета: надваря страх и дяволски криле! Както в вода се патка потопява, кога сокол над себе си съзре, а празен той нагоре отлетява, тъй грешний в бездната изчезна цял и не видя се веч в нощта мъглява. В въздуха дявола се беше спрял и с глуха злоба махаше крилете; в туй време друг, от ярост възкипял, стигна го с бесен вой, заби ноктете в месата му, но другий не стърпя: сблъснаха се, сграбиха се в ръцете и паднаха в кипящата смола; там те се раздвоиха, но напразно подигаха натегнали крила и всячески напрягаха се бясно, мощ нямаха да си пробият път. Видя ги, че са схванати опасно, и вождът им изпрати на часът четирма дяволи, които с бързи криле отсреща отлетяха на брегът и там протегнаха им дълги вили. Дор всички в тях, през гъстите тъми, всецяло поглед бяха устремили, с поета в път потеглихме сами.