Читать «Грешка» онлайн - страница 2

— Къде скри пистолета?

— Какъв пистолет? Нямам пистолет! — заоправдава се той.

— Обърни се бавно и не сваляй ръце — заповяда блюстителят на реда.

Милен се обърна, пак го изблъскаха до стената.

Вторият полицай — слаб, смугъл и дребничък, на половина на ръста на заподозрения, беше стъпил на пръсти и балансираше с патлака, забит в невинното слепоочие.

Шефът пребърка Милен и го стисна за гърлото:

Накъде беше тръгнал, защо се скри като ни видя?

— Бях в тоалетната, после в тъмното видях насочено оръжие и затова се скрих.

Ченгето не обърна внимание на обяснението. Веднага нареди на дребния.

— Проверете задния вход и двора! — последният се подчини.

Силва трепереше, долната й челюст тракаше отчетливо и видимо.

— Дайте си паспортите! — отсече ядно той.

Милен понечи да бръкне във вътрешния джоб на дебелото кожено яке, когато оня пак се усъмни и се нахвърли с патлака:

— Бавно с два пръста бръкни!

Силва му донесе своя. Дадоха му ги почти едновременно. Разгледа ги, ухили се самодоволно — подозрението най-сетне се удовлетвори:

— Хм, живеете тук незаконно, а?

Не му отговориха, Това, всъщност беше тяхното престъпление.

Дребничкият се върна:

— Чисто е — докладва той.

— Добре, да влизат с носилката. Качвам се с тях, ти пази тия.

Двама мъже в бели престилки изгледаха задържаните недружелюбно и последваха русия нагоре по етажите.

Силва едва устискваше сълзите си. Милен я гледаше тревожно, без да може да я утеши. Стояха така без представа за време, дребният ходеше нервно около тях. Тропот от обувки изпъди тишината. На горната площадка се появи носилка с млад, едър мъж, който стенеше. На пуловера, в областта на гърдите, имаше малко червено петно. До носилката се буташе момиче и повтаряше:

— Простреля ха го, простреляха го!

Русият попита ранения и момичето, като сочеше Милен:

— Този ли беше? Познавате ли го?

И двамата отрекоха, преди да тръгнат към линейката.

Ченгето се подразни, че не успя светкавично да намери престъпника, а така пасваха на случая тези нелегални квартиранти. За да си върне осигуреното му от закона служебно достойнство, се озъби на Милен:

— Ще те проверя и само да открия нещо в досието ти, ще те намеря!

Само с унижения и заплахи можеше да контролира ситуацията, от която героизмът отдавна си бе тръгнал.

— Понякога стават и грешки… — смотолеви дребният преди да последва трагично нелепата процесия.

Пришпорено, разюздано и запенено унижението плющеше с камшици по уязвената Силва. Прислони се до рамото на мъжа си и тихичко заплака за него, за себе си, за всички по погрешка стъпкани хорица в този свят. Само уплахата не бързаше да си тръгне, мъкнеше се като дърта фльорца през уморените й сетива, докато накрая си намери място — легна между тях в студените завивки.