Читать «Рожби на разума» онлайн - страница 107

— Вижте армиите ни — добави генералът. — Останали са без самолети, без бронирани машини, без никаква свръзка…

— Още нищо не сте видели — засъска Дявола. — Следващия път няма да функционират колелата. Нито едно колело няма да се върти. Нито в заводите, нито на велосипедите или ролковите кънки, нито…

— Моля ви, господин Дявол — закрещя Президента, — няма ли да снишите малко гласа си? Моля всички да понижат малко тона. Няма да постигнем нищо, като си викаме така силно. Трябва да сме разумни. Зададох вече един въпрос и имам още един. Признахте, че вие сте сторили всичко това. А сега ни кажете как сте го направили?

— Ами аз… — заекна Дявола, — ами просто го направих, това е. Пожелах да стане и то стана. Много неща върша по този начин. Нали разбирате, вие ми приписахте всичко това, вие го измислихте и ме накарахте да действам така. Един дявол може да направи абсолютно всичко, стига то да е лошо. Доста се съмнявам, че ще имам подобен успех, ако върша добрини.

— Магията, господа — рекох аз. — Тя е единственото обяснение за всичко това. И не обвинявайте Дявола, ние сами сме я измислили.

Възрастният господин, който бе говорил от името на учените, се изправи на крака и вдигна стиснатите си юмруци над главата.

— Магия! — изписка той. — Невъзможно е да съществува! Няма прероден закон…

Навярно щеше да каже още нещо, но се задави и остана така за момент, мъчейки се да си възвърне дъха и гласа. Накрая се отказа и седна.

— Може би сте прав — отвърна Дявола. — Навярно няма никакъв научен закон. Но какво ни засяга науката? Колелата ще са следващото нещо, което ще спра, после електричеството и след това най-вероятно огъня, въпреки че не съм мислил чак толкова напред. И когато свърша с това, когато се върнете във феодалните замъци, в началото на доброто старо средновековие, в Епохата на мрака, и отново започнете да мислите с уважение за…

— Ако обичате, сър — прекъсна го Президента, — имам друг въпрос, стига да сте свършили със заплахите.

— Многоуважаеми господине — каза Дявола, като се опита да бъде учтив, — аз не отправям заплахи. Само ви казвам какво може да се случи и какво ще се случи, ако…

— Но защо? — запита Президента. — От какво точно се оплаквате?

— Да се оплаквам ли?! — изрева Дявола побеснял и забравил всякаква вежливост. — Питате ме от какво се оплаквам? Хортън Смит, който бе ранен в битката при Гетисбърг, който се би с голи ръце срещу Дон Кихот, който преследваше коварна вещица през страшни гори, той ви представи оплакванията ми.

В знак на желанието си да се покаже разумен, той сниши гласа си от рев до обикновено крещене и продължи:

— Едно време страната ни бе населявана от храбри същества, някои от които бяха наистина добри, а други — действително зли. Не се шегувам, приятели мои, като ви казвам, че бях и че съм един от злите. Но най-малкото имахме цел и се спогаждахме — добрите и лошите, дяволите и феите — за да можем да живеем. А сега какво ни е останало? Ще ви кажа кои живеят сред нас. Всички безмозъчни персонажи от комикси и анимационни филми като Мики Маус, кучето Плуто, патокът Доналд, разни смърфове, барбарони…