Читать «Къщата на гагарите» онлайн - страница 32

Над тълпата се разнесе шушнене, сякаш всички едновременно си поемаха дъх. Тичащите бяха спрели и за момент останаха по местата си. След това някои пак побягнаха, други продължаваха да стоят и отново се надигна гълчава, макар и по-тиха.

Когато се озърна Латимър видя, че хълмът е пуст; одевешните динозаври бяха изчезнали. Сътън се бе изгубил между тълпата.

Значи, това там на мрежата е Брийн, помисли той. Брийн, ръководителят на оценъчната група, единственият според Гейл, който можеше да му каже защо са го подмамили в Къщата на гагарите. Брийн, човекът, който размишляваше над психологическите експертизи, който познаваше характера на всяка подозрителна личност и го сравняваше с икономически диаграми, индекси за обществени проучвания и Бог знае още какво, за да стигне до решенията, с които позволяваше някому да остане в родния Свят-1, а другиго пращаше в забравата.

Сега, каза си Латимър, самият Брийн беше пратен в забравата далеч по-ефикасно, отколкото която и да било от жертвите му.

Все още стоеше на същото място, откъдето Сътън най-напред бе забелязал бягащия Брийн. Чудеше се какво да предприеме, защото не беше наясно как трябва да се държи с хората насреща, които се щураха насам-натам, навярно не по-малко объркани от него самия.

Взе да му се струва, че става подозрителен със стоене то си тук, ала в същото време бе уверен, че хората не го забелязват, или ако го забележат, почти веднага забравят за него.

Преди паниката двамата със Сътън се бяха запътили да пийнат по нещо и като помисли за това, Латимър осъзна, ще една чашка ще му дойде добре. Целенасочено се отправи към сградата. Малцина му обръщаха внимание, някои дори се провираха покрай него, без да го забележат, други подхвърляха едносрични поздрави, трети кимаха леко, както се прави, когато човек не е сигурен дали познава срещнатия.

Барът беше почти празен. На ъгловата маса седяха трима души с полупразни чаши, на дивана си шушукаха мъж и жена, още един клиент си наливаше, защото барът бе на самообслужване.

Латимър отиде да си вземе чаша. Човекът на бара подхвърли:

— Трябва да сте нов тука, не си спомням да съм ви виждал.

— Днес пристигнах — отвърна Латимър. — Само преди няколко часа.

Намери уискито, но не забеляза между бутилките любимата си марка. Избра друга, която също му допадаше, и си наля щедра доза върху няколко кубчета лед. Наблизо имаше подноси с разни закуски. Той намери чиния и си сложи два сандвича.

— Какво ще кажете за Брийн? — запита непознатият.

— Не знам — рече Латимър. — Никога не съм го срещал. Гейл ми спомена за него.

— Трима — промърмори събеседникът му. — Трима за последните четири месеца. Нещо не е наред.

— И всички на мрежата ли?

— Не, не на мрежата. С оградата се случва за пръв път. Единият скочи от тринадесетия етаж. Божичко, каква каша беше! Вторият се обеси.