Читать «Смъртна присъда» онлайн - страница 11

— За какви разходи говорите вие? — Бордовият Магистър се хвърли на стола си в пристъп на диво нетърпение. — Осъзнавате ли изобщо каква ще е отплатата, ако успеем?

Мъри се замисли, после се усмихна с половин уста:

— Ами ако те осъществят междузвезден полет?

— Тогава ще оттегля възраженията си — отвърна веднага другият.

— Ще го обсъдим с Конгреса — изправи се секретарят.

Бранд Горла се стараеше да запази изражението на лицето си безпристрастно, докато наблюдаваше прегърбения Бордови Магистър. Неговите възторжени приказки пред членовете на експедицията бяха кухи, безмислени и започваха да го изнервят:

— И какво възнамерявате да правите сега?

— Изпратих да доведат Тиър Реало. — Бордовият Магистър не се обърна, само раменете му леко потръпнаха. — Този малък глупак миналата седмица е заминал за Източния Континент…

— Защо?

— Как мога да проумея капризите му? Не разбирате ли, че Мъри е прав? Онзи е психически ненормален. Не биваше да го оставяме без наблюдение. Ако го познавах, нямаше да допусна такава ситуация. Сега се връща, но повече няма да се меси. Трябваше вече да е тук преди два часа — промърмори той накрая.

— Намираме се в невъзможна ситуация, сър — отбеляза Бранд.

— Така ли смятате?

— Ами… Мислите ли, че Конгресът ще се съгласи да има някакъв патрул извън света на роботите? Въпросът опира до пари, а жителите на Галактиката няма да одобрят прахосването им. Психологическите уравнения се превръщат в аксиоми от общ характер. Всъщност не разбирам защо Мъри се съгласи да докладва пред Конгреса.

— Наистина ли? — Бордовият Магистър най-после се обърна с лице към своя подчинен. — Ами… глупакът се смята за психолог. Галактиката да ни е на помощ, ето го слабото му място. Ласкае се от мисълта, че сърце не му дава да унищожи света на роботите. А на Федерацията това й е хубавото, че иска точно унищожаването им. И той ще се хвърли към някакъв разумен компромис. Конгресът няма да се съгласи с него изцяло, няма нужда да ме уверявате как е. — Гласът му бе тих, спокоен. — Но аз ще помоля да ни дадат десет години, две години, шест месеца… толкова, колкото успея да изкопча. Все нещо ще получим. Междувременно ще получим нови данни за света. По някакъв начин ще укрепнем и ще удължим срока на споразумението, щом изтече. Ще запазим проекта.

Известно време никой не проговори, тишината бе нарушена пак от Бордовия Магистър:

— Ето тука вече Тиър Реало има съществена роля — отбеляза той с горчивина.

Бранд Горда го наблюдаваше мълчаливо и чакаше.

— От тази точка Мъри вижда онова, което ние не успяхме — продължи Бордовият Магистър. — Реало е инвалид в областта на психологията, но е единствената ни реална следа към този случай. Ако му направим изследвания, ще имаме груба картина на роботите, изопачена, разбира се, защото обкръжението там е недружелюбно, враждебно. Все пак няма да обръщаме внимание на това, ще направим оценка… Ох, всичко това ми дойде до гуша.

Сигналната лампа светна и Бордовият Магистър въздъхна:

— Тука е. Добре, Горла, сядайте, така ме изнервяте. Хайде да го видим.