Читать «Женска интуиция» онлайн - страница 9

— Астрофизикът Роситър Йенсен?

— Да. Оказа се, че той не е закусвал изобщо. Изпил е само чаша кафе.

— Значи Джейн се учи да приказва. За това ли отидоха толкова много средства…

— О, не започвай пак! Това не беше просто разговор. Джейн попита, защото в мозъка й се върти някаква корелация.

— Каква може да е тя?

— Как бих могъл да знам? Ако знаех, щях аз да бъда Джейн! Нямаше да имаме нужда от нея! Но трябва да означава нещо. Програмирана е да отговори на въпроса коя планета е обитаема и…

— Тогава ми се обади, като го направи! Не е необходимо да ми описваш възможни корелации и тем подобни глупости!

Всъщност Богърт и не се надяваше на такова обаждане. С всеки изминал ден той все повече се отчайваше. Когато съобщението за постигнатия успех най-сетне пристигна, той не беше подготвен за него.

Самият Меръдаян бе толкова въодушевен и развълнуван, че шепнеше.

— Тя го направи! Аз самият вече се бях отчаял! За всяко нещо бе получила информация по два, дори три пъти, но тя не отговаряше… Сега съм в самолета. Връщаме се. Току-що излетяхме.

Богърт успя да се овладее.

— Не си играй с мен, човече! Имаш отговора? Тогава кажи ми го!

— Тя го има. Назова ми три планети, отстоящи на осемдесет светлинни години. Всяка от тях има от шестдесет до деветдесет процента вероятност да е населена. На една от тях е почти сигурно, че има живот. Там процентът е 97,2. Когато се завърнем, тя ще ни покаже какво й е дало основание да направи този извод. Предчувствам как всички астрофизици и космолози ще…

— Сигурен ли си?

— Да не мислиш, че имам халюцинации? Дори имам свидетел. Бедното момче направо подскочи, когато великолепният й глас започна да извива тонове…

Точно в този момент метеорит разби самолета. От Меръдаян бяха останали само късове плът. Частите на Джейн не биха могли да комплектуват нищо, което да бъде от полза.

Скръбта никога до този момент не бе попарвала така жестоко Корпорация „Американски роботи и механични същества“. Разрушенията бяха глобални и безвъзвратни, но фирмата едва ли би могла да носи последствия за незаконния експеримент. Робъртсън се опита да намери утеха в този факт.

Питър поклати глава и измърмори:

— Загубихме най-големия шанс компанията да добие огромно обществено признание. Да надхвърлим прословутия Франкенщайнов комплекс. Какво щеше да означава робот да реши проблема със съществуването на обитаема планета? Пак роботи разработиха Междузвездния скок. Роботите щяха да отворят Галактиката за нас. Господи, нямаше начин да се изчислят ползите за човечеството, както и за нас, разбира се.

— Бихме могли да построим нова Джейн, дори и без Меръдаян, нали? — попита Робъртсън.

— Възможно е, разбира се. Но можем ли отново да разчитаме на качествена корелация? Ами ако Меръдаян е имал просто късмета на първия, а след него започне да не ни върви? Метеоритът унищожи… Боже, не мога да го понеса!

Робъртсън прошепна колебливо:

— Ами ако не ни е било съдено да узнаем истината? Ако това е знак…

Видял сълзите на Богърт, той не събра сили да продължи.

— Предполагам, че загубата не е непоправима — успя да изрече Богърт. — Останалите Джейн са програмирани да ни помогнат. Бихме могли да дадем женски глас и на други роботи, ако това би окуражило публичното възприятие. Само ако знаем какво е казала Джейн–5!