Читать «Женска интуиция» онлайн - страница 12

Айзък Азимов

— Точно така, Сюзан, но позволи ми да продължа…

И той го направи. Когато стигна до очарователния контраалт на Джейн, тя отново го прекъсна.

— Трудно е наистина да решиш да мразиш мъжете, или просто да ги презираш!

Когато Богърт свърши, Сюзан попита:

— Мога ли да ползвам този кабинет за час-два?

— Да, но…

— Искам да прослушам всички записи. Да се запозная с програмирането на Джейн, с обажданията на Меръдаян, с разследването ти във Флагстаф. Предполагам, че ако се наложи, мога да ползвам лъскавия ти лазерен телефон?

— Да, разбира се.

— В такъв случай, изпарявай се оттук, Питър!

Не беше минал и час, когато тя закуцука към вратата, отвори я и повика Богърт. Когато той се появи, с него беше и Робъртсън. Двамата влязоха в кабинета.

— Здравей, Скот — поздрави вяло Сюзан.

Богърт се опита да отгатне нещо по лицето на бившата си колежка, но без резултат. Сблъска се с изражението на една корава старица, решила да направи нещата трудни за него. Той внимателно попита:

— Мислиш ли, че би могла да постигнеш нещо, Сюзан?

— Повече от това, което вече имам? Не, не мисля!

Богърт сви устни раздразнен, но Робъртсън попита:

— Какво направи, Сюзан?

— Помислих малко. Нещо, което не успях да убедя други да правят. Потрудих мислите си върху Меръдаян. Познавах го много добре. Имаше мозък, но беше дразнещо общителен. Мислех, че това ще ти хареса след мен, Питър?

— Промяната бе осезателна — не успя да се въздържи Богърт.

— Обзалагам се, че е тичал при тебе с резултата веднага, щом го е имал, нали?

— Така беше.

— И все пак, последното му съобщение, за отговора на Джейн, той ти е изпратил от самолета? Защо е чакал толкова дълго, а не ти е звъннал от Флагстаф?

— Предполагам, че е искал да провери информацията, или… Не знам — отговори Питър. — Това бе най-важното за него. Може би е искал да бъде сигурен за себе си?

— Напротив! За най-същественото той не би чакал и секунда. Освен това, щом е искал да отлага, защо не го е направил като хората? Докато пристигне в Корпорацията. Тук, с помощта на своя екип, би направил щателна проверка. Накратко казано, от една гледна точка е протакал твърде дълго, а от друга — изобщо не е чакал.

Робъртсън я прекъсна.

— Значи считаш, че има някаква измама…

Сюзан изглеждаше отвратена.

— Скот, не се съревновавай с Питър по тъпи забележки! Позволи ми да продължа. Втората гледна точка се потвърждава от факта, че е имал свидетел. Според записа Меръдаян е казал: „Горкото момче, подскочи два метра, щом чу очарователния глас на Джейн!“ Всъщност, това са били последните думи на бедния ни колега. Логичният въпрос е: защо трябва да подскача от изненада? Меръдаян вече е обяснил, че всички са свикнали с гласа на Джейн, защото са прекарали дни с нея. Защо способността й да говори трябва да ги стряска?

— Предположих, че причина за това са думите й. Тя е дала отговор на въпрос, който се чака вече цял век.

— Но те са очаквали това нещо от нея. За това е била там. Всъщност, обърни внимание на думите. Меръдаян твърди, че свидетелят е бил стреснат, а не удивен, ако схващате разликата. Реакцията му е дошла още в началото на изявлението на Джейн. Ако е бил удивен от съдържанието на изявлението й, той е трябвало първо да изслуша какво ще изрече и да го осмисли. Тогава думата „внезапно“ за реакцията на свидетеля не би трябвало да съществува.