Читать «Нека да се съберем» онлайн - страница 7

— Това може да се направи — намеси се Макаластър. — Има законни пропуски през границата. Бизнесмени, пилоти, дори туристи. Те се наблюдават, разбира се, и от двете страни. Но все пак е възможно десетима да са отвлечени и да са използвани като модели за хуманоиди. След това хуманоидите са били изпратени на техните места. Тъй като ние не сме очаквали такава размяна, всичко е минало лесно. Ако това са били американци, не е било трудно да ги вкарат в тази страна. Толкова е просто.

— И дори техните семейства и приятели не могат да открият разликата?

— Трябва да предположим, че е така. Повярвайте ми, очаквахме всеки доклад, който дори само да намеква за внезапна амнезия или някакви тревожни промени в самоличността. Проверили сме хиляди.

Амбърли от министерството на науката наблюдаваше втренчено върховете на пръстите си.

— Мисля, че обикновените проверки няма да свършат работа. Подходът трябва да се определи от Бюрото по роботика и аз разчитам на ръководителя на това бюро.

И отново очите на всички се обърнаха напрегнато и с очакване към Лин.

Лин почувства горчивина. Струваше му се, че точно за това беше свикана конференцията. Нищо, което бе казано тук, не бе казвано преди. Той беше сигурен в това. Нямаше разрешение на проблема, нямаше и никакви предложения. Това беше проект за доклада, проект на група мъже, които изпитваха смъртен страх от поражението и които искаха отговорността за това да падне ясно и недвусмислено върху някой друг.

Но все пак имаше справедливост в това. Ние бяхме изостанали точно в роботиката. А Лин не беше просто Лин. Той беше Лин от Бюрото по роботика и отговорността трябваше да бъде негова.

— Ще направя каквото мога — каза той.

Той прекара безсънна нощ, след която тялото и душата му бяха изтощени, но потърси и получи още една среща с помощника на президента Джефрис още на следващата сутрин. Брекенридж беше там и въпреки че Лин би предпочел самостоятелна среща, той виждаше справедливостта на ситуацията. Беше очевидно, че Брекенридж беше придобил огромно влияние върху правителството като резултат от успешната интелектуална работа. Е, защо не?

— Сър, размислям относно възможността напразно да надценяваме вражеското нахлуване.

— В какъв смисъл?

— Сигурен съм, че колкото и нетърпелива да е обществеността понякога, и колкото и законодателите да намират за целесъобразно да говорят, правителството поне признава, че световният паритет е изгоден. Те също трябва да го признаят. Десет хуманоида с АК бомба е тривиален начин за нарушаване на съществуващото положение.

— Унищожаването на петнадесет милиона човешки същества не може да се нарече тривиално събитие.

— Това е от гледище на световната сила. Това няма толкова да ни деморализира, колкото ще ни накара да се предадем или ще ни отслаби толкова, че да ни убедят, че не можем да спечелим. Ще започне същата стара планетна смъртоносна игра, която и двете страни избягваха толкова дълго и толкова успешно. И всичко, което Те ще постигнат, е да ни накарат да се бием без един град. Това не е достатъчно.