Читать «Много лошо!» онлайн - страница 6

— Ако съм се възстановил достатъчно, за да мога да те видя, значи съм се възстановил достатъчно да видя Майк и поне да му благодаря.

— Един робот няма нужда от благодарности.

— Разбира се, че не, обаче аз имам нужда да му ги изкажа. Направи ми услуга, Терция, излез и им кажи, че искам да видя Майк още сега.

Мисис Арнфелд се поколеба, после се реши. Изчакването щеше да направи задачата й още по-трудна после.

— В действителност, мили — внимателно започна тя, — Майк го няма.

— Няма ли го? Как така го няма?

— Виждаш ли, той трябваше да направи избор. Чудесно беше почистил тъканите ти, беше свършил великолепна работа — всички са на това мнение. След което трябваше да се уголеми. Тъкмо там беше рискът.

— Да, но ето че съм жив. Защо го увърташ?

— Майк реши да намали риска до минимум.

— Естествено. Какво е направил?

— Е, скъпи, той реши да се смали още повече.

— Какво! Не е могъл. Беше му заповядано да не го прави.

— Това е Вторият закон, Грег. Но Първият закон е надделял. Майк е искал да бъде сигурен, че животът ти няма да бъде застрашен. Разполагаше със средства да контролира ръста си, така че се смали колкото може по-бързо и когато масата му стана достатъчно малка, по-малка от тази на електрона, той използува лазерния си лъч, твърде маломощен вече, за да засегне тялото ти. Откатът го изстреля навън със скорост, близка до светлинната. Взривил се е в космическото пространство. Забелязано е гама-лъчение.

Арнфелд я гледаше втренчено.

— Шегуваш се. Сериозно ли говориш? Мъртъв ли е Майк?

— Казах ти какво се случи. Майк не можеше да остане бездеен, когато би могъл да те предпази от евентуална опасност.

— Но аз не исках това. Исках го цял и невредим за по-нататъшна работа. Той нямаше да се разшири неконтролируемо. Щеше без проблеми да се измъкне.

— Не е бил абсолютно сигурен. А не можеше да рискува живота ти и затова пожертвува своя собствен.

— Но моят живот е по-маловажен от неговия.

— Не и за мен, мили. Не и за тези, с които работиш. За никого. Дори не и за Майк. — Тя протегна ръка към него. — Хайде, Грег, жив си. Добре си. Това е най-важното, другото няма значение.

Но Арнфелд нервно отблъсна ръката й.

— Не е най-важното, има и по-важно. Ти не разбираш. Ох, много лошо. Много лошо!

Информация за текста

Isaac Asimov

Too Bad!, 1989

Сканиране и разпознаване: Светослав Иванов, 2006

Публикуван в сп. „Космос“, януари 1990 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2112]

Последна редакция: 2007-05-24 06:34:59