Читать «Инцидентът на тристагодишнината» онлайн - страница 3

— Заповядайте, седнете. Ще вземете ли соева цигара?

Едуардс отказа с учтива усмивка и седна. Янек определено подчертаваше своята младост. Обсипаната му с плисета риза бе разтворена. Космите на гърдите му бяха боядисани в лилаво.

— Знам, че се опитвате да се срещнете с мен от седмици — каза Янек. — Съжалявам за закъснението. Надявам се, разбирате, че не разполагам с времето си. Както и да е, вече сте тук… Между другото, говорих за Вас с Началника на Службата. Той има високо мнение за уменията Ви и съжалява, че подавате оставка.

— Ще се чувствам по-добре, ако продължа своето разследване, без да безпокоя Службата — отговори Едуардс, свел поглед.

Янек се усмихна.

— Въпреки че бяха дискретни, вашите занимания не са тайна за никого — каза той. — Началникът ми обясни, че разследвате инцидента, станал на Тристагодишнината. Трябва да призная, че това ме убеди да се срещна с Вас при първа възможност. Предполагам, вече сте се отказал. Тази материя е безперспективна.

— Не е безперспективна, господин Янек! Както и да наричате този случай, това не променя факта, че си беше опит за убийство.

— Въпрос на изказ. Защо да използваме смущаващи определения?

— Защото така ще представим смущаващата истина. Може би Вие не бихте казали, че някой се опита да убие Президента?

Янек разпери ръце.

— И така да е, заговорът не успя. Механичното устройства бе унищожено. Всъщност, ако погледнем реално на този инцидент, както Вие го наричате, той направи на нацията и човечеството огромна услуга. Известно Ви е, че тази случка разтърси всички ни. Президентът, пък и ние, осъзнахме какви последствия има насилието в наши дни. Този факт допринесе за радикални промени.

— Не отричам това.

— Разбира се. Дори и противниците на Президента признават, че през последните две години постигнахме забележителни успехи. Днес Федерацията е много по-силна. За това никой не можеше и да мечтае в деня, когато празнувахме Тристагодишнината. С гордост можем да отчетем, че световната икономика бе спасена от банкрут.

— Да, Президентът е доста променен — отбеляза внимателно Едуардс. — Всеки признава този факт.

— Той винаги е бил велик мъж — заяви Янек. — Инцидентът го принуди да се концентрира върху важните неща.

— Това не можеше да се каже за него преди?

— Може би не в такава степен… В тази връзка Президентът, пък и всички ние, бихме искали да забравим инцидента. Моята основна цел в нашата среща, господин Едуардс, е да Ви накарам да разберете това. Не живеем в Двадесети век. Не можем да Ви хвърлим в затвор, защото сте неудобен за нас, или да попречим на Вашето разследване. Световната харта не ни забранява, обаче да Ви убедим да се откажете. Ясен ли съм?

— Разбирам Ви, но не съм съгласен с Вас. Как можем да забравим за инцидента, когато отговорните за него не бяха открити и наказани?

— Това също си има положителните страни, господине. Със сигурност щяхме да си имаме работа с някой неуравновесен тип. Цялата история щеше да ни върне към дните на Двадесети век.