Читать «Двестагодишният мъж» онлайн - страница 21

19.

Битката не беше директна. „Финголд и Мартин“ го посъветва да прояви търпение. Андрю измърмори, че има достатъчно запас от него. Фирмата се опита да стесни полето на действие.

Нейните адвокати участваха в съдебни процеси, в които отказаха да заплатят дълга към индивидите с протезирани сърца. Доводът им бе, че притежанието на роботен орган ги лишава от човешка същност. Това нарушавало конституционните им права.

Те упорито отстояваха своята позиция. При всяко дело губеха, но го правеха разточително. Винаги предизвикваха апел към Световния съд.

Това им отне години и милиони долари.

Когато бе издадена и последната присъда, Де Лонг организира празнуване на съдебните загуби. Андрю също беше сред присъстващите.

— Досега постигнахме две неща, Андрю — каза Де Лонг. — Доволен съм и от двете. Първо, афиширахме факта, че изкуствените протези, внедрени в човешкото тяло, не го лишават от човешка същност. Второ, ангажирахме обществото с въпроса. Всички са на мнение, че е по-важно да се спаси живота на човек, отколкото да се тълкува неговата идентичност.

— Мислиш ли, че сега Законодателната комисия ще ме признае за човек?

Де Лонг се почувства неудобно.

— Не мога да бъда оптимист. Законодателната комисия признава само един орган, който е критерий за човешка същност. Хората имат органичен мозък, изграден от клетки, Този на роботите, ако изобщо притежават такъв, е платинено-иридиев. Твоят със сигурност е позитронен… Андрю, не ме гледай така! Не ни достигат познания за прекопиране работата на клетъчния мозък върху изкуствена структура, за да повлияем на съдебното решение. Дори ти не можеш да го направиш.

— Тогава как ще постъпим?

— Ще направим опит, разбира се. Конгресменката Ли-Синг ще бъде на наша страна. Има доста като нея. Президентът ще се подчини на мнозинството.

— Ще имаме ли мнозинство?

— Още сме далеч от него. Ще го достигнем, ако обществото включи и тебе в своята интерпретация за човек. Шансът е минимален, но ако ти настояваш, може да заложим на него.

— Нямам намерение да се отказвам.

20.

Конгресменката Ли-Синг бе остаряла от деня, в който Андрю я срещна за пръв път. Прозрачните й дрехи бяха история. Косата й бе гладко сресана, дрехите й — цилиндрични. Стилът на обличане на Андрю си бе останал същият, както от преди век.

— Направихме, каквото можахме, Андрю — каза тя. — Ще опитаме пак, но честно да ти кажа, мисля, че трябва да се предадем. Всичките ми усилия единствено ме дръпнаха назад в предстоящата кампания за конгреса.

— Знам и това ме смущава — отговори Андрю. — Веднъж ми каза, че ако стане така, ще се откажеш. Защо не го направиш?

— Хората променят намеренията си понякога. Да те изоставя, ми се струва прекалено висока цена за още един мандат. Бях член на Законодателната комисия повече от четвърт век. Достатъчно ми е.

— Няма ли начин да променим мнението им, Чий?

— Всички, които се поддадоха, са на наша страна. Останалите, а те са мнозинството, не отстъпват от емоционалните си антипатии.

— Емоциите не са добър съветник при разрешаването на който и да било проблем.

— Знам това, Андрю. Те не изтъкват своята антипатия като основен мотив.