Читать «Устройството на ума» онлайн - страница 7

Изрекох, замислено:

— Обикновено Вандевантер не греши за тези неща. Или поне през последните седмици. Изневерявала ли си му?

Бузите на Минерва се обагриха с лека руменина.

— Не съвсем.

— Колко „не съвсем“?

— Ами преди няколко години, когато бях седемнайсетгодишна, целунах един млад мъж. Признавам, че го притисках силно, но това беше само за да му попреча да избяга, а не от някакви лични чувства.

— Разбирам.

— Не бе много приятно изживяване, не много. След като се запознах с Вандевантер, останах изненадана, като установих колко по-приятни бяха неговите целувки от целувките на младежа преди години. Естествено, стремях се да изживея отново тази наслада. По време на връзката ми с Вандевантер периодично, но изцяло от изследователски подбуди, аз съм целувала и други мъже, само и само да се уверя, че никой, ама никой не може да се сравнява с моя любим. Уверявам те, чичо Джордж, че провеждайки този мой научен експеримент, аз им позволявах да ме целуват по всякакви познати и непознати начини, да ме галят, стискат, да пускат ръце и какви ли не други ласки, но никой никога не можа да надмине Вандевантер. И въпреки това той твърди, че не съм му била вярна.

— Колко нелепо! — казах аз. — Дете мое, с теб са постъпили несправедливо.

Целунах я три-четири пъти и попитах:

— Не може и сравнение да става с целувките на Вандевантер, нали?

— Я да видя! — Тя ме целуна още четири-пет пъти с голямо умение и плам. — Определено не си като него — заключи Минерва категорично.

— Ще отида да си поприказвам с него — рекох аз.

Още същата вечер го посетих в апартамента му. Той седеше унило в дневната и зареждаше и изпразваше пистолета си.

— Несъмнено обмисляш самоубийството си — предположих аз.

— Нищо подобно — отвърна ми той със сух смях. — Каква причина имам да се самоубивам? Загубата на една нищожна повлекана? На една лъжкиня? С нея е свършено завинаги, повярвай ми.

— Не си прав. Минерва ти е била винаги вярна. Ръцете, устните и тялото й никога не са установявали контакт с ръцете, устните и тялото на някой друг мъж освен теб.

— Знам, че това не е вярно — рече Вандевантер.

— Казвам ти, че е така — настоявах аз. — Поговорих си с каещата се девойка надълго и широко и тя разкри най-съкровените тайни от живота си. Веднъж пратила въздушна целувка на един младеж. По онова време тя била на пет годинки, а той — на шест. Оттогава насам тя непрекъснато се измъчва и страда от този момент на луда страст. Никога повече подобна непочтителна сцена не се е повтаряла, а ти точно нея си усетил.

— Истината ли казваш, чичо Джордж?

— Гледай ме с твоя проницателен и безпогрешно различаващ лъжата поглед и аз ще повторя същото, което току-що ти съобщих. Ще ми кажеш после дали казвам истината.

Аз повторих версията си, а той недоумяваше.

— Ти наистина казваш чистата истина, чичо Джордж. Мислиш ли, че Минерва ще ми прости някога?