Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 13

Айзък Азимов

Гладкото тъмно лице на Притчър се набръчка саркастично.

— След като приключи задълбочения си анализ, сигурно ще пожелаеш списък на всички кралства, републики, планетарни държави и диктаторски режими в политическите джунгли там, далеч, които отговарят на твоето описание и на още някои фактори?

— Значи всичко това е било обсъждано? — Чанис не загуби нищо от своята безочливост.

— Естествено, няма да го намериш тук, но сме изработили пълен справочник за политическите формации в отсрещната Периферия. Нима наистина си предполагал, че Мулето ще работи изцяло наслуки?

— Е, тогава — гласът на младия мъж стана още по енергичен, — какво ще кажеш за олигархията Звездокрай?

Притчър докосна замислено ухото си.

— Звездокрай ли? О, мисля, че я зная. Те май са в Периферията, нали? Струва ми се, че се намират на около една трета по пътя към центъра на Галактиката.

— Да. И какво от това?

— Според данните, с които разполагаме, Втората Фондация е в другия край на Галактиката. Космосът ми е свидетел, това е единственото сведение, от което можем да тръгнем. Защо да говорим за Звездокрай въобще? Ъгловото му отклонение от радиана на Първата Фондация е само около сто и десет до сто и двадесет градуса. Далеч от сто и осемдесет.

— В архивите има и друго нещо. Втората Фондация е била основана на „края на звездите“.

— Досега не е открито такова място в Галактиката.

— Понеже е било местно название, по-късно заличено, за по-голяма секретност. Или може би специално изработено за тази цел от Селдън и групата му. Но не мислиш ли, че въпреки всичко съществува някаква връзка между „края на звездите“ и Звездокрай?

— Подобното звучене? Не е достатъчно.

— Бил ли си някога там?

— Не.

— Въпреки това се споменава в твоя доклад.

— Къде? О, да, но се отбихме само, за да вземем храна и вода. Светът не беше забележителен с нищо.

— На управляващата планета ли кацнахте? Която е център на правителството?

— Не съм в състояние да го твърдя.

Под студения поглед на събеседника си Чанис се замисли.

— Би ли погледнал за миг лещата заедно с мен? — подхвърли после той.

— Разбира се.

Лещата беше може би най-голямата и актуална новост на междузвездните кораби. Всъщност представляваше сложна изчислителна машина, която можеше да покаже върху екран репродукция на нощното небе, както се вижда от всяка определена точка на Галактиката.

Чанис нагласи координационните точки и светлинните панели в пилотската кабина загаснаха. Лицето му заблестя ръждиво в слабата червеникава светлина от контролния пулт на Лещата. Притчър седна в пилотското кресло, кръстоса крака и лицето му потъна сред полумрака.