Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 126

— На първо място — продължи той, — работих върху енцефалографския анализ по-целеустремено, отколкото някой от вас би могъл да подозира. Да се открие съзнание от Втората Фондация е малко по-трудно, отколкото да се установи само плато на Тампер — и аз всъщност не успях напълно. Но съм доста близо.

Знае ли някой от вас как действа контролът на емоциите? Това е била популярна тема още от времето на Мулето и много глупости са се изговорили, писали и записвали за нея. Към него са се отнасяли най-вече като към нещо загадъчно и окултно. Той, разбира се, не е. Всекиму е известно, че мозъкът е източник на безброй малки електромагнитни полета. Всяко мимолетно чувство променя тези полета по повече или по-малко сложен начин и всеки би трябвало да знае и това.

Възможно е да си представим съзнание, което долавя тези променящи се полета и дори резонира с тях. С други думи, съществува специален орган в главния мозък и той приема всякакви модели на полетата, които би открил. Нямам представа как точно става, но това не е от значение. Ако бях сляп, например, въпреки това бих могъл да науча значението на фотоните и енергийните кванти и за мен ще е разумно предположението, че поглъщането на един фотон такава енергия би могла да предизвика химически промени в някой телесен орган, така че присъствието му да може да се разпознае. Но, разбира се, от това няма да успея да разбера какво е цвят. Следите ли всички?

Антор кимна уверено, а другите колебливо.

— Такъв хипотетичен резониращ на съзнание орган, като се настройва на полетата, излъчвани от други съзнания, би могъл да „чете емоции“ или дори „да чете мисли“, както го наричат популярно, но всъщност е нещо дори по-фино. Оттук е по-лесно да си представим подобен орган, който би могъл действително да регулира друго съзнание. С по-силното си поле той би успял да насочва по-слабото поле на другия мозък — доста подобно на начина, по който силен магнит ориентира атомните диполи в пръчка желязо и след това тя остава намагнетизирана.

Реших математически „второфондационизма“ в смисъл, че изведох функция, която предвижда необходимата комбинация от невронни пътища, изискваща образуването на такъв орган, какъвто току-що описах, но за съжаление функцията е твърде сложна, за да се реши с известните засега математически инструменти. Твърде неприятно е, тъй като означава, че никога не ще успея да открия майстор на съзнанието само чрез енцефалографския му модел.

Но мога да направя нещо друго. С помощта на Семик съм в състояние да конструирам нещо, което ще опиша като устройство на статичното съзнание. По силите на съвременната наука е да създаде енергиен източник, който да наподоби точно енцефалографски модел на електромагнитно поле. Нещо повече, той може да се премества напълно произволно, като създава, доколкото се отнася за специално съзнание — сетиво, нещо като „шум“ или „смущения“, които да прикриват други съзнания, с които може да е в контакт. Следите ли все още?