Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 123

— Аз нямам възражения — рече Турбор и повдигна рамене.

— Вече казах, че съм съгласен — обади се Мун.

Семик направи жест на мълчаливо съгласие с ръка и Антор зачака Даръл. Накрая и Даръл кимна с глава.

— Да почнем с мен — предложи Антор.

Иглите чертаеха деликатните си пътеки по карираната хартия, докато най-младият невролог седеше замръзнал в наклоненото кресло, тежко замислен, със спуснати клепачи. Даръл извади от архива си папката, съдържаща старата енцефалограма на Антор. Показа му я.

— Това е вашият подпис, нали?

— Да, да. Моята енцефалограма е. Направете сравнението.

Скенерът проектира на екрана новата и старата. Всички криви на двата записа бяха там и в мрака гласът на Мун прозвуча с груба яснота.

— Ей, вижте тук! Има промяна.

— Това са първичните вълни от фронталния лоб. Нищо не означават, Хомир. Допълнителните криви, които сочите, са само от гнева. Другите са важни. Той натисна едно копче и шестте чифта криви се сляха и съвпаднаха. Само най-дълбоките амплитуди на първичните вълни се раздвояваха.

— Доволни ли сте? — попита Антор.

Даръл кимна рязко и зае креслото. След него седна Семик, а Турбор го последва. Енцефалограмите бяха направени мълчаливо и не по-малко мълчаливо — сравнени.

Мун последен се настани в креслото. За миг се поколеба, после каза с леко отчаяние в гласа:

— Вижте какво, аз съм последен и съм под напрежение. Надявам се, че ще го отчетете.

— Не се безпокойте — увери го Даръл. — Съзнателните ви емоции ще засегнат само първичните вълни, а те не са от значение.

Сред настъпилата тишина сякаш изминаха часове…

— Разбира се, разбира се — обади се прегракнало Антор сред мрака при сравнението. Това е само начало на комплекс — не ни ли го каза самият той? Няма намеса; само глупава антропоморфична представа… Но погледнете тук! Съвпадение, предполагам.

— Какво има? — извика Мун.

Ръката на Даръл легна върху рамото на библиотекаря.

— Мълчете, Мун, били сте обработен. Просто са ви поставили под контрол.

После светнаха лампите и Мун се огледа неспокойно, като направи ужасяващ опит да се усмихне.

— Невъзможно е да говорите сериозно. Правите го нарочно. Подлагате ме на изпитание!

Но Даръл само поклати глава.

— Не, не, Хомир. Вярно е.

Очите на библиотекаря бяха изпълнени със сълзи.

— Не се чувствам никак различно — каза той ненадейно. — Не мога да повярвам. — И с внезапна убеденост продължи: — Вие всички сте се наговорили. Това е заговор!

Даръл се опита да го успокои с жест, но Мун отблъсна ръката му и изръмжа:

— Възнамерявате да ме убиете. По дяволите, готвите се да ме ликвидирате!

Антор се хвърли върху него. Разнесе се остро тракане на кост върху кост и Хомир се отпусна безволево със замръзнало изражение на страх върху лицето. Младежът се изправи разтреперан.