Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 13

— Говорите загадъчно, а на мен винаги ми е било трудно да се оправям с гатанките.

— Не може да не разбирате опасността от тази Фондация!

— Аз бях този, който забеляза нещото, наречено Вас „опасност“, още преди да тръгнете за Сиуена.

— Тогава осъзнавате, че това трябва да бъде спряно още в зародиш! Вие сте узнали за Фондацията, преди някой дори да е чул за нея. Знаете повече от който и да било друг в Империята. Може би сте наясно и как би било най-добре да я атакуваме и вероятно бихте могли да ме предупредите за контрамерките им. Нека бъдем приятели!

Дакъм Бар се изправи и каза спокойно:

— Помощ като тази, която мога да Ви предложа, не струва нищо. По-добре е да ви освободя от нея, независимо от Вашите енергични усилия.

— Аз ще съдя за цената!

— Говоря сериозно. Цялата мощ на Империята няма да Ви помогне да смачкате този миниатюрен пигмейски свят.

— Защо? — очите на Бел Райъс блеснаха яростно — Не, оставаш тук! Аз ще ти кажа кога можеш да напуснеш! Ако мислиш, че недооценявам врага, лъжеш се. Патриций — той говореше неохотно, — загубих кораб при моето завръщане. Нямам доказателство, че е попаднал в ръцете на Фондацията, но той все още не е засечен, а ако е имало катастрофа, неговото мъртво тяло би трябвало да е останало някъде по пътя, по който сме се движили. Това не е обикновена загуба — съществува, макар и минимална вероятност Фондацията вече да показва враждебността си. Такова силно желание и такова пренебрежение към последствията може да означава наличие на тайни сили, за които не зная нищо! Бихте ли ми помогнали поне с отговора на един-единствен въпрос? С какъв военен потенциал разполагат те?

— Нямам представа.

— Тогава разяснете ми собственото си изказване. Защо твърдите, че Империята не може да се справи с жалкия си противник?

Сиуенианинът отново седна и се извърна от фиксиращия го свиреп поглед на Райъс. Заговори тежко:

— Казах това въз основа на принципите на психоисторията. Тази странна наука достига математическата си зрялост при Хари Селдън и умира с него, защото никой друг не е способен да работи с нея — прекалено е сложна. Но дори и в този къс период Селдън я превръща в най-силния инструмент, служил някога за изучаване на човечеството. Без да претендира, че може да предвиди действията на отделни личности, той формулира закони за поведението на групи хора. Закони, основани на математическия анализ и екстраполацията.

— Е?…

— Това е същата тази психоистория, над която Селдън и групата му работят и която прилагат при основаването на Фондацията. Мястото, времето и условията са изчислени със средствата на математиката; същото се отнася и за развитието на Вселенската империя.

Гласът на Райъс беше пълен с възмущение:

— Използвали сте това изкуство, за да предвидите, че ще атакувам Фондацията и ще изгубя толкова и толкова битки поради тези и тези причини? Опитвате се да ме убедите, че съм глупав робот, който следва своята предначертана гибел?