Читать «Голгота» онлайн - страница 214

На безлюдния полски път, водещ за районния център, Бостон изведнъж се обърна, поривисто прегърна коня през шията и високо и отчаяно зарида.

— О, Донкулюк, ти единствен не разбираш какво сторих! — плачеше той, като се тресеше от ридания. — Убих собственото си дете и без да го погреба, си отивам, като оставям сам-сама любимата ми жена.

После омота юздите около шията на Донкулюк и закачи стремената за дъгите на седлото, за да не удрят животното по слабините.

— Хайде, Донкулюк, върви си вкъщи, върви където искаш! — сбогува се той с верния си кон. — Повече не ще се видим!

Плесна коня по хълбока, подвикна му, за да го накара да тръгне, и конят, изненадан от своята свобода, потегли към къщи.

А Бостон продължи пътя си…

Синевата на Исък-Кул все повече се приближаваше и на него му се искаше да изчезне, да се разтвори в нея — искаше му се и да умре, и да живее. Също като онези пенести вълни — вълната кипва, изчезва и отново се заражда сама от себе си…

Информация за текста

Чингиз Айтматов

Плаха, 1986

Сканиране: sir_Ivanhoe, юни, 2007 г.

Разпознаване и последна редакция: NomaD, юли, 2008 г.

Публикация

Интерпринт, 1989 г.

Превод от руски: Минка Златанова, 1989 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8709]

Последна редакция: 2008-07-10 11:44:51

1

Сборник с религиозни химни, най-старият и най-значителният от древните паметници на индийската литература, свещените книги на индуизма (веди). — Б. пр.

2

Мазар — култово съоръжение у мюсюлманите над гробниците на светиите. — Б.пр.

3

Нещастник, горкият. — Б. а.

4

Майка предводителка. — Б. а.

5

Леки полуботушки от марокен без подметка, които се носят на бос крак. — Б. пр.