Читать «Кръщавката в Блумсбъри» онлайн - страница 5

— Готово! — извика „Адмирал“ и чудото затрополя в пълен галоп като пожарна машина, заедно с пленения пътник, който стоеше сгънат одве и при всяко по-рязко движение на машината се клатушкаше ту на едната, ту на другата страна като „Зелен Джек“ на майски празник, налитащ срещу дамата с месинговия черпак (Зелен Джек — човешка фигура, поставяна в рамка от зелени клони по време на пролетния празник).

— За бога, къде да седна? — обърна се нашият клетник към един възрастен джентълмен, в чийто скут се стоварваше за четвърти път.

— Където щете, само не на главата ми, сър — отвърна сърдито възрастният джентълмен.

— Може би джентълменът ще пожелае да седне на капрата — предложи с насмешка един съдебен чиновник в розова риза, който беше вир-вода от дъжда.

След немалко блъскане и залитане Дъмпс най-сетне успя да се смести на една седалка, която не стига дето притежаваше малкото неудобство да се намира между един прозорец, който не се затваряше, и вратата, която постоянно се отваряше, но и го поставяше редом до някакъв пътник, вървял цяла сутрин под дъжда без чадър, който изглеждаше толкова мокър, сякаш през целия ден бе киснал във варел с вода, та дори и повече.

— Не тряскайте така вратата — обърна се Дъмпс към кондуктора, когато той я затвори отвън, след като разтовари четирима от пътниците. — Аз съм много нервен и това ме убива.

— Някой джентълмен каза ли нещо? — запита кондукторът и проточи врат, като си даваше вид, че не е разбрал за какво го молят.

— Казах ви да не тряскате така вратата! — повтори Дъмпс, който в лицето приличаше на вале пика, страдащо от конвулсии.

— А! Тя тая врата е малко особена, сър, и не ще да се затваря, ако не я треснеш — отвърна кондукторът.

И за да потвърди думите си, я отвори широко, след което я затвори отново със страхотен трясък.

— Извинете, сър — изхриптя едно дребно вежливо старче, което седеше срещу Дъмпс. — Много се извинявам, но не сте ли забелязали, когато пътувате в дъждовен ден, че от всеки петима души, които се качват в омнибуса, четирима носят огромни памучни чадъри, на които липсва или дръжката, или металният шип отдолу?

— Да ви кажа, сър — отвърна Дъмпс и в този миг чу, че удари дванадесет, — досега не съм забелязвал, но като заговорихте за това… Ало! Ало! — завика злощастният пътник, когато омнибусът профуча край Друри Лейн, където беше заявил, че желае да слезе. — Къде е кондукторът?

— Трябва да е на капрата, сър — каза упоменатият по-горе млад джентълмен с розовата риза, която имаше вид на бяла, разчертана с червено мастило.

— Но той трябваше да ме свали тук! — промълви едва чуто Дъмпс, изтощен от преживяното напрежение.

— Струва ми се, че би трябвало да се намери някой, който да свали всички кондуктори, подобни на този — отвърна съдебният чиновник и се разсмя на шегата си.

— Ало! — извика отново Дъмпс.

— Ало, ало! — развикаха се и пътниците. Омнибусът отмина църквата „Сейнт Джайлс“.