Читать «Мисис Джоузеф Портър» онлайн - страница 6

— Дами и господа, уверявам ви, с искрено съжаление съжалявам, че съм принуден да ви съобщя, че Яго, който трябваше да изпълни ролята на мистър Уилсън — извинете, дами и господа, естествено е да съм малко развълнуван… (Ръкопляскания.) Искам да кажа, мистър Уилсън, който трябваше да играе Яго, бил… тоест е или с други думи, дами и господа, истината е, че току-що получих бележка, с която ми съобщават, че тази вечер Яго е задържан неотложно в пощата. При това положение смятам… представлението е любителско… някой друг джентълмен да се наеме да чете ролята. Умоляваме за малко снизхождение… позволяваме си да се позовем на любезността и търпението на британската публика.

Бурни ръкопляскания. Мистър Семпрониъс излиза и завесата пада.

Зрителите, разбира се, бяха изключително благоразположени — нали всичко беше за забавление, затова чакаха най-търпеливо цял час, като междувременно се подкрепяха със сладкиши и лимонада. Оказа се, както след това обясни мистър Семпрониъс, че забавянето не би било толкова дълго, ако, тъкмо когато заместникът на Яго вече се бил облякъл и пиесата щяла да започне, най-неочаквано не се появил истинският Яго. Така че първият бил принуден да съблече, а вторият да облече костюма за ролята, но понеже му било доста трудно да влезе в дрехите, загубили немалко време. Най-после трагедията наистина започна. До трета сцена на първо действие, където Отело се обръща към Сената, всичко вървеше сравнително добре, само дето Яго не можа да вмъкне краката си в нито един чифт от обувките към костюмите, понеже краката му бяха отекли ужасно от горещината и собственото му вълнение, и затова не му оставаше нищо друго, освен да играе с високи ботуши, които доста странно контрастираха с богато избродираните му панталони. Когато Отело започна своята реч пред Сената (чието величие се представляваше от Херцога, един дърводелец, двама души, приети по препоръка на градинаря, и едно момче), мисис Портър попадна на случай, какъвто беше чакала с голямо нетърпение.

Мистър Семпрониъс казваше:

Всевластни, уважаеми сеньори, сенатори и господари мои, че взел съм дъщерята на тоз ваш почтен събрат — е вярно. В речта си аз съм грапав…

— Правилно ли е това? — пошушна мисис Портър на чичо Том.

— Не.

— Тогава му кажете.

— Ще му кажа. Сем! — извика чичо Том. — Тук не е така, момчето ми.

— Кое не е така, чичо? — запита Отело, съвсем забравил високото положение, което заема в случая.

— Пропусна нещо. „И е вярно, че се венчах за нея.“

— А, да! — каза мистър Семпрониъс, като се опитваше да скрие смущението си, което беше толкова неуспешно, колкото и неуспешни бяха усилията на зрителите да подтиснат смеха си, като кашлят с изключително ожесточение.

И е вярно, че се венчах за нея. Но в това се заключава целият обхват на моята постъпка. Друго няма.

(Настрани.) Защо не суфлирате, татко?

— Не зная къде съм си сложил очилата — отвърна клетият мистър Гатълтън, примрял от жега и притеснение.

— Хайде, сега следва: „В речта си аз съм грапав“ — подсказа чичо Том.