Читать «Много гот» онлайн - страница 8

— А супата каква е?

— Моркови с леща — извика, убедена, че няма да чуе недоволното мрънкане на дъщеря си. Това бе един от редовните й номера.

Ана се появи в стаята, облечена в удобни войнишки панталони и бяла фланела с дълги ръкави. Така и не можеше да разбере слабостта на майка си към екзотичните пайетени блузи и бижутата с мъниста.

— Как върви иначе? — попита Ив, но преди Ана да успее да отговори, Роби подскочи на леглото, превъртя се и се озова с трясък и вой на дървения под.

След като го гушнаха и го успокоиха, Ана най-сетне обясни.

— Горе-долу добре, преживявам някак, опитвам се да съм на разстояние и да нямам нищо общо с децата от класа, дето се държат като прощъпулници.

— Ммм — проточи Ив, защото от опит знаеше, че е най-добре да не се задълбочава в разговор за младежката психология точно с Ана, тъй като подобни разговори винаги завършваха с крясъци и „Ти просто не искаш да разбереш!“

Понякога Ив се чудеше дали е нормално да има деветгодишно дете, което още отсега е решило, че ще стане психиатър, и прекарва почти всичкото си свободно време в четене на учебници по психология. Само че кое, по дяволите, можеше да се нарече нормално? Най-добре човек да не се замисля прекалено много над подобни въпроси.

Докато най-малките й две деца вечеряха — Роби надроби хляба на парченца, така че да „плуват като патета“ в супата, а пък Ана се разплака, защото изпусна портокала върху бялата си фланела и „петното никога няма да излезе“ (следва сърцераздирателен плач), — Ив се опита да се обади на най-големия си син, Дени.

— Ти вече запозна ли се с приятелката на Том? — Дени се опита да надвика непрекъснато покачващите се децибели на какофонията в кухнята.

— Да. Нали е много сладка? Поздравявам го най-чистосърдечно — каза Ив, защото виждаше, че това е първото сериозно увлечение на Том. Той не оставаше без момиче, но досега нито една не се бе задържала, може би заради несериозното му отношение към тях. Когато преди седмица се запозна с Дийпа, Ив забеляза топлото приятелство между двамата и се зарадва искрено. А и Дийпа бе изключително симпатична: привлекателна и интелигентна студентка по медицина, весела и забавна — също като Том, — но освен това амбициозна, защото в сравнение с нея синът й бе небрежен, никога не приемаше каквото и да е прекалено сериозно, бе решен да си остане колкото е възможно по-дълго неангажиран с постоянен договор, програмист на свободна практика.

— Страхотна е — съгласи се Дени. — Представа нямам обаче как успява да се справи с Том.

— Дени! Просто той се е взел в ръце — каза Ив. — Работата му върви. Изкарва добри пари. — Винаги бе готова да прояви безрезервно разбиране към разпиления си втори син.

— Всичко е добре, като изключим вкуса му към дрехите — добави Дени.

— Ами… може пък Дийпа да го вкара в релсите. Още е само началото. Ами ти? — попита тя и се опита да не обръща внимание на откритието на Роби, че може да мята с лъжицата супа през масата. — Как върви твоята работа?

— Добре. Стискай палци, следващата седмица може да се отвори нещо голямо. И Патрисия е добре.