Читать «Много гот» онлайн - страница 51

— А аз защо не знам нищо за тези неща? — обърна се Дийпа към Том, но се надяваше Ив да запълни празнотите. — Къща в провинцията? Богат и пребогат татко?

Ив бе забола поглед в мивката.

— С Денис все още се говори много трудно. Той ни разочарова много болезнено.

Глава 11

По онова време тя се казваше госпожа Ивлин Ли. И беше съвършено различен човек. Бе младата, изключително добре поддържана съпруга на суперуспелия (поне така си мислеше) финансов магьосник Денис Ли. Майка на две деца, с невероятна къща в снобското Съри, а всекидневните й грижи се въртяха около съществения проблем в какъв цвят да пребоядиса трапезарията, как да вмести маникюра и коломаската преди часа по тенис, да не би супата от пащърнак с къри да се окаже прекалено елементарна за вечерята в неделя вечерта.

Денис я покори на деветнайсет с… с какво по-точно? Любов? Копнеж? Нужда? Обещанието за деца и финансова обезпеченост?

Бе студентка по антропология в Лондон, когато двамата се запознаха. Баща й бе настоявал да запише право, а и тя се надяваше за същата специалност. Обичаше съдебните зали, бе седяла дълги часове в тези официални помещения, изпълнена с почит, и го наблюдаваше как работи още от дете. Само че шестиците от провинцията се бяха оказали недостатъчни за столицата и се оказа, че може да запише единствено история на изкуството или антропология. А Лондон определено бе мястото, където й се искаше да остане да живее. Бе израсла сред уюта и спокойствието на малък провинциален град и копнееше за големия град. Искаше да върви по безкрайно дългите улици, сред тълпите, да се порадва на приключения в пълна анонимност.

Ивлин избута първата година, заета да се сприятелява с нови хора и да обикаля кафенета и барове.

Една вечер я запознаха с Денис, познат на някой от групата, бившо гадже на сестрата на колега от по-горните курсове, или нещо подобно. Беше се отбил, за да им каже здрасти, и седна до нея.

Още от мига, в който се заговориха, тя бе очарована. Стори й се толкова изтънчен, толкова зрял в безупречния си костюм с ланец за часовника, с кърпичка в горното джобче, със скъп парфюм и маникюр. През всичкото време от службата му изпращаха съобщения по пейджъра и той непрекъснато притичваше до телефона, защото мобилните телефони, технология, която тепърва предстоеше да революционизира живота на Денис, все още не съществуваха.

В сравнение с Денис колегите й с разкопчани ризи и кожени якета изведнъж й се сториха неугледни и неориентирани. Денис живееше сред зрели хора в света на успеха, а тя копнееше за този свят. Все още живееха в осемдесетте, за Бога! Всички искаха да се представят за зрели хора, за богаташи, носеха се подплънки и златни копчета. Брокерите като него бяха златни момчета.

Той току-що бе купил три апартамента край доковете и ги „разработваше“, а пък тя живееше в сбутана стаичка в общежитие.