Читать «Много гот» онлайн - страница 38

— Не мога да продължа напред, преди да съм се уверила, че няма път назад — сподели Ив.

— Всичко е наред. — Джен продължи да разтрива гърба й. — Не можеш да му го изтърсиш просто така, не и без да си забелязала поне някакъв интерес от негова страна.

— Ана ми каза, че намерила моя снимка в жабката на колата му. — Като го каза на глас, й се стори празна надежда.

— Ана има интерес да ти говори подобни работи — напомни й Джен. — Наистина ли мислиш, че трябва да приемаш за чиста монета всичко, което ти казва?

— Права си… само че последните няколко пъти, когато го виждах… не знам, струва ми се, че има нещо, което се променя. Държахме се страшно добре един с друг, а той иска да прекарва повече време с Роби и предложи да вземе Ана със себе си в Германия, когато замине за някакво проучване на мерките на опазване на околната среда.

Искаше й се да каже, че това звучеше повече като стария Джозеф… моя Джозеф. Само че изражението на лицето на Джен я възпря.

— За Бога, Джен — въздъхна тя. — Струва ми се, че си права. Всичко това е пълна глупост. Не биваше да ми позволяваш да изпия такова количество вино.

Ив откри хартиена кърпичка в джоба на дънките и избърса очи. Издуха носа си и се усмихна извинително.

— Най-добре да внеса чиниите — каза.

Джен успя да си придаде съчувствен вид и да остане притихнала за някакви си пет секунди, преди да се възмути.

— Направо не мога да повярвам, че не си ми казала за ветеринаря!

Глава 8

— Излизаш ли? — Ана беше в спалнята на Ив и я наблюдаваше как внимателно си слага от отдавна позасъхналото червило, което откри в дъното на чекмеджето за бельо.

— Не. — Опита се да се направи на обидена.

— Нагласила си се и изглеждаш наистина много красива. — Беше вярно. Първо, Ив бе облякла рокля, което бе много, ама изключително необичайно. Беше от лъскав сиво-черен сатен, типична рокля за дами, свикнали да обядват с приятелки по ресторанти, купена за специално събитие толкова отдавна, че дори не си спомняше какъв е бил поводът. Беше си сложила лъскави обеци, чорапогащник, обувки с високи токчета и парфюм. Нима очакваше Ана да не забележи и да не зададе подобен неудобен въпрос? Че то бе очевидно.

Събу обувките, махна чорапогащника и си нахлузи пантофки без ток. Върху роклята наметна къса жилетка.

— Къде ще ходиш? — Ана бе седнала на леглото, багажът й бе готов, бе напълно облечена в очакване да прекара уикенда с Джозеф.

Идването на Джозеф бе накарало Ив да се поразкраси. Искаше й се да изглежда небрежно привлекателна, бе решила да се държи мило с него, за да разбере дали той все още проявява някакъв интерес… поне да долови нещо, за да може да попита… да предложи… да му покаже, че е предприела пьрвата крачка да се съберат отново.

Нямаше да казва нищо — нито пък да прави каквото и да е, — просто искаше да се увери дали ще има някакъв… знак. Нямаше представа какъв може да бъде, но бе убедена, че ще го познае.

— Никъде няма да ходя, миличка. — Среса се, а след това разтърси коса с надеждата да не е прекалено зализана.

— Заради татко ли го правиш? — На лицето на Ана се появи надежда.