Читать «Много гот» онлайн - страница 35

— Ти си много добра — обясняваше й той, приведен с истински ентусиазъм над бюрото. — Всички тук ти имат доверие и те харесват. Сигурен човек си и знам, че по-високата заплата ще ти се отрази добре. Не е нужно да си тук цели пет дълги дни от седмицата; можеш да работиш четири дни до по-късно, а в петък да си тръгнеш по обедно време, или нещо подобно. Всякакви предложения са приемливи. Ти си най-подходящият човек за тази работа. Нагласи времето, както ще ти бъде удобно. Не ми се иска да търся непознат човек.

Поговориха още малко и Ив обеща да помисли над възможността. Когато Лестър се изправи, тя също стана.

— Много ще ми липсваш, Лестър — каза тя.

— И ти на мен — отвърна той и за момент очите им се срещнаха над бюрото. — Не искам да ти усложнявам живота — добави, — но може би това ще ти се отрази добре. Изглеждаше ми малко… не знам… нямаш никакво предизвикателство. Правилно ли се изразих? Може би имаш нужда от някакъв тласък напред в живота.

— Може би. — Ив му подаде ръка и той я стисна между двете си длани.

— Залавяй се за работа — каза й и посочи натрупаните на бюрото досиета.

— А, да. — По дяволите, сега обядът с момичетата нямаше да й достави такова удоволствие. Трябваше да пази тайна и не можеше да сподели с тях.

Освен това се бе надявала да си тръгне по-рано, защото Джен щеше да дойде на вечеря, но се налагаше да намали купчината на бюрото. Седна и отвори нова папка.

Към десет вечерта Ив едва се държеше, но като виждаше колко вино е останало в бутилката, поставена на масата в градината, двете с Джен щяха да останат тук поне още час.

— И така — Ив доля чашите, — някакво подобрение на… — сниши глас до подигравателен шепот — проблема със секса?

И двете избухнаха в звънък смях.

— Не и не. Райън все още смята, че да гледаме серия от „Сексът и градът“ е част от любовната игра — призна Джен. — Не, лъжа те, той вече си има нова любима реплика: „Джен, реших да разкарам глупостите“.

Нов пристъп на кикот.

— Той поне се опитва — защити го Ив. — Мен не можеш да ме накараш да се замисля за секс. — Това пък защо го каза? Често го повтаряше пред Джен, но в момента не бе истина и само си търсеше белята.

— Значи нищо ново на ветеринарния фронт? — попита Джен. Ето! Така й се падаше.

— Не, не… — Ив се опитваше да се скрие зад чашата с вино.

— Абсолютно нищо ли? Сигурна ли си, че няма какво да споделиш с леля Джен Джен?

— Ветеринарчето доста ми харесва… а ветеринарчето може да ме харесва, а може и да не ме харесва… това е то — излъга. Бе го виждала поне преди две седмици, но му отказа „да си запише час“ два пъти, когато й позвъни.

— Наистина ли имаш намерение да прекараш остатъка от живота си сама? — Джен се бе облегнала назад на стола, готова да подхване любимия им разговор.

— Не съм сама! — сопна се Ив. — Не съм сама нито за миг, нито за един проклет ден! Ако бях сама; щеше да ми е много добре.

— Да, ама леглото ти е студено и самотно — напомни й Джен. — Децата ти ще пораснат и ще се изнесат, а ти ще умреш като самотна стара мома, цялата сбръчкана и съсухрена отвътре.

Ив изсумтя при тези думи.