Читать «Много гот» онлайн - страница 32

Само че по това време той вече се срещаше с друга, беше се изнесъл напълно от Лондон… а тя не можеше да допусне децата й да бъдат наранени, като рискува и опита да възстанови връзката с него.

— Прекалено сложно е. Никой от двама ни няма представа какво иска другият — каза й Джозеф, докато я галеше по косата и я целуна по бузата за лека нощ преди да отиде да спи на канапето.

Бременност след този воден коледен секс й се стори просто една ужасна космическа шега. Тя бе на трийсет и девет, не точно моментът, когато тялото ти поднася подобни изненади на плодородието, и изчака до петнайсетата седмица, за да каже на Джозеф. Той предложи да се върне и двамата прекараха дълъг, много мокър уикенд, докато обсъждаха условията. Ив си бе мислила, че още едно бебе може да възроди нещата и те отново да станат каквито бяха — да си върне съвършения живот, когато Ана бе малка. Джозеф обаче не бе готов да се откаже от работата си в Манчестър.

— Не всичко може да остане каквото си е било, Ив. Просто защото ние се променяме, не значи, че промяната е за лошо — убеждаваше я той.

Последното си предложение Джозеф направи по телефона, късно една вечер, разплакан, а тя му отказа, каза му „не“, заяви, че всичко било свършило, въпреки бебето, което бе категорична, че ще роди.

— Никога повече няма да те моля — бе изкрещял той в края на разговора. — Чуваш ли ме, Ив? Никога повече няма аз да съм този, който да направи първата крачка. Винаги и за всичко си ме отблъсквала. Така и не пожела да се оженим, може би просто не си ме искала до себе си. Може би предпочиташ да си сама с децата. Замисляла ли си се над това?

Бе прекалено разстроена, за да каже каквото и да е.

— Това е последният ти шанс — бе я предупредил той, без да сдържа риданията си. — Ако някога пожелаеш да се върна, ще трябва ти да ме помолиш, повече не издържам.

Глава 7

Понеделник сутрин. Ив отвори вратата на малкия си неугледен офис с натежало сърце. Не. Купчината папки с досиета си бе все още там, където я бе оставила в петък. Не се бе отбила нито една фея на документацията, която да й свърши поне част от работата.

Поне на бюрото й имаше петно слънчева светлина и миришеше на зюмбюлите, разцъфнали на перваза на прозореца, сега вече клюмнали от жажда. Бе едва началото на април. Под ноктите й все още имаше набита пръст от уикенда, прекаран в плевене, прекопаване, засаждане, и разсаждане. Нарцисите бяха прецъфтели, а лалетата бяха изпъстрили цялата градина и щяха да останат така, докато марулите станеха почти готови, ако успееше да ги опази от охлювите.

Добре, но това не бе най-важното. Ето че отново бе на работа с натрупани три педи бележки по различни случаи. Първо трябваше да полее цветята, да напълни чайника и да обсъди с Лайза и Джоузи дали ще излизат да обядват заедно.