Читать «Много гот» онлайн - страница 27

— Да знаеш, миличка, че мога да променя тази грива със съвсем мъничко гел… кажи ми сега честно… колко често се миеш с шампоан? Прекалено често, скъпа, ще съсипеш естественото омазняване на косъма. — Ив се задъхваше от смях и страст. Той продължаваше да действа с ножицата, след това започна да я докосва, след това натискът се увеличи. Бавно и много внимателно той докосна крайчетата с гел и когато най-сетне приключи, триъгълникът й бе във формата на сърце и двамата незабавно решиха, че трябва да отведат новата прическа да си легне.

В неделя сутринта Джозеф я убеди да си изруси бретона, а останалата си коса да боядиса в светъл меден цвят. След това й даде тънка изкуствена престилка на медицинска сестра и касинка с надеждата тя да види смешната страна… и я накара да ги облече.

— Това наистина е прекалено… за мен няма проблем… живеем в деветдесетте, иронични, постфеминистични, ние сме възрастни хора, съгласни на всичко, честна дума.

— Сериозно? — попита тя и смъкна евтиния цип. — Не съм сигурна, че искам да знам колко си безстрашен в леглото.

— Напротив, сестра, напротив, искаш.

— Сега вече можеш с чиста съвест да кажеш, че си изкарала един мръснишки уикенд — обърна се той към нея, докато правеха секс отново за един Господ знае кой път този неделен следобед, докато слънцето залязваше, час преди момчетата да се върнат.

Ив усещаше, че е протрита от брадичката до глезените, той също. Седнала върху него на канапето, тя се движеше бавно и нито един от двамата не бе сигурен дали ще успее да свърши отново.

— Искам да живея с теб — бе казал най-неочаквано Джозеф. — Моля те, кажи „да“. Мисля, че трябва да си купиш по-голям апартамент с две спални. Едната за момчетата, а другата звукоизолирана за нас… а-а-а — лека промяна на позата. — Аз ще ти стана наемател, така че ще ти бъде по-лесно да плащаш ипотеката, а пък отпред ще има градина, така че с момчетата ще ритаме футбол. Ще си сложа бюрото в спалнята, за да мога да уча през всичкото време, докато не те любя… иди не те правя неземно щастлива… моля те, Ив, кажи „да“. Мисля, че ще ни бъде добре заедно.

Чака дълго, докато получи отговора й. Забави ритъма, докато тя го почувства как пулсира вътре в нея.

— Все още не съм се запознала с родителите ти — отвърна най-сетне Ив с някакво подобие на усмивка.

— Колко си старомодна!

— Сериозно ти говоря, че искам да се запозная с родителите ти.

— Добре… но ти избягваш въпроса ми. Ще се съберем ли да живеем заедно?

— Ами…

— Моля те!

— Трябва да помисля и да видя какво ще кажат момчетата. Да купя апартамент? — Това бяха сериозни стъпки, но Джозеф караше нещата да звучат толкова лесни.

— Помисли си, Ив. Мама му стара, искам да свърша, но вече не е останала никаква сперма вътре в мен.

Това са те, днешните млади, каза си тя и погали главата му, отпусната между гърдите й. Толкова бяха освободени, че страх те хваща.

— Майка ми ще ти хареса страшно много — добави той.

— Престани… сега вече наистина ме изплаши.

Глава 6

Тя най-сетне откри сбутан апартамент с две спални на приземен етаж с очарователна градина отзад, но още щом го видя, разбра, че от него ще излезе чудесен дом, а когато се премести с момчетата, Джозеф също се нанесе.