Читать «Много гот» онлайн - страница 23

Когато се отдръпна, за да отиде до тоалетната, трите й приятелки тръгнаха след нея — и Джен, и Лайза, и Джеси.

— Ти си едно много лошо момиче — подхвърли Лайза.

— Какво! Само сме се целунали веднъж.

— Вече сте се натискали! — Лайза се престори, че е шокирана.

— Само една целувка. Добре де… може и три да са били. Просто за кеф. — Ив бе отворила чантата си и се опитваше съвсем небрежно да си сложи червило, да се пръсне с парфюм и да си бухне косата пред огледалото.

— Хммм… — Джен изви очи към тавана. — Той е страхотен! Точно каквото ти предписа лекарят, Ив. Моля те, направи си тази услуга… заради мен!

— Я не ставай глупава.

— Флиртаджийка! — пошегувала се бе Лайза.

— Той вече предложи ли ти да те закара до вас? — долетя гласът на Джеси от една от кабинките. — Бас държа, че вече е споменал, че живее „точно на две крачки“ и няма да бъде проблем да се приберете с едно такси.

— За Бога! — Ив се бе опитала да протестира, но нямаше никакъв смисъл, защото и трите се кискаха заразително. Истината бе, че той не живееше много далече и те се уговориха, шепнейки възбудено на ухо.

— Може ли да те откарам? — бе попитал той.

— Не съм ти на път — беше се опънала, но през всичкото време си мислеше: „Да, да, на всяка цена.“

— Моля те, нека да те изпратя до вас. Моля те, много те моля — шепнеше той. — Ще бъде страхотно.

Господи. Помисли си за кръговете по гърба. Разбира се, че ще бъде страхотно. И още как.

— Добре де — съгласила се бе накрая. — Нека първо да се разбера с Джен.

Той също се бе отдалечил, за да се увери, че приятелите, с които бе дошъл, ще успеят да се оправят без него.

— За момчетата хич не се безпокой — успокоила я бе Джен. — Върви да се позабавляваш. И утре няма защо да бързаш, ела да ги вземеш, когато станеш.

— Ти за какво намекваш? — Ив се бе опитала да се направи на възмутена, но така и не успя да скрие доволната си усмивка.

— Намеквам за това, което е крайно време да се случи, поне се надявам да се случи. Той е върхът!

И двете избухнаха в смях при тези думи.

— Добре, чао-чао. Ще се чуем утре. Не позволявай на момчетата да ти изядат ушите — предупреди я Ив.

Джен й махна да върви.

— Лека нощ. Да не вземеш да си легнеш прекалено рано… моля те! Направи го заради мен!

Ив остави приятелката си и тръгна към усмихнатия непознат, който я чакаше в другия край на заведението.

Какво й се искаше да направи, чудеше се тя. Искаше ли да го заведе вкъщи? Искаше ли да спи с него? При тази мисъл кръвта й кипна. И я обзе лека паника.

Господи, момиче, просто върви и виж какво ще излезе. С него е забавно. Не можеше ли поне за малко да се отпусне? Да се порадва на мига, а не да се чуди за бъдещето, в което щеше да подава документи за развод, тъй като той сигурно щеше дай изневерява с разни студентки отличнички, защото „те наистина ме разбират“.

— Ив!

Бе я прегърнал и двамата се преструваха, че това е напълно естествено, след това тръгнаха към колата му — още по-малка, още по-стара и очукана от нейната — много симпатична кола! И ето че се настаниха на предните седалки, спогледаха се над ръчната спирачка и той запали мотора.