Читать «Изкуството на сънуването» онлайн - страница 4

Настоящото произведение е резултат от това подреждане на събитията.

Накрая искам да посоча причината за написването на тази книга. След като вече имам на разположение повечето от уроците на дон Хуан за изкуството на сънуването, уместно е да изложа в едно бъдещо произведение настоящата си позиция и мястото на последните четирима ученици: Флоринда Грау, Таиша Абелар, Карол Тигз и аз самият. Но преди да опиша и обясня последиците от напътствията и влиянието на дон Хуан върху нас, трябва, в съответствие със сегашните си знания, да направя преглед на онези части от неговите уроци за сънуването, до които по-рано не бях имал достъп.

Основната причина за написването на тази книга обаче бе изказана от Карол Тигз. Тя е убедена, че обяснението на света, който дон Хуан ни остави в наследство, е най-голям израз на нашата признателност към него и на предаността, с която следваме неговите стремежи.

1. ДРЕВНИТЕ МАГЬОСНИЦИ: ВЪВЕДЕНИЕ

Дон Хуан често подчертаваше, че цялото му учение води началото си от откритията и разработките на хора, които той наричаше „древните магьосници“. Беше ми изяснил, че между древните и съвременните магьосници има огромна разлика. Той определяше първите като хора, живели в Мексико навярно хилядолетия преди испанското нашествие; хора, чието най-значително постижение било създаването на основните положения на магьосничеството, с особен интерес към конкретното и прагматичното. Според дон Хуан те притежавали блестящи способности, но им липсвала мъдрост. За разлика от тях съвременните магьосници били прочути със здравомислието си и с умението, в случай на нужда, да променят посоката на своите занимания.

Дон Хуан ми обясни, че предпоставките, свързани със сънуването, по естествен път били открити и разработени от древните магьосници. Тъй като тези предпоставки са необходимия ключ, за да се разясни и проумее сънуването, налага ми се да пиша за тях отново. Поради това по-голямата част от тази книга представлява повторно въведение и разширение на материала, който съм изложил в предишните си книги.

По време на един от разговорите ни дон Хуан заяви, че за да оцени правилно положението на сънуващите и самото сънуване, човек трябва да разбере усилията на съвременните магьосници да отклонят магьосничеството от конкретното към абстрактното.

— Какво имаше предвид под конкретно, дон Хуан? — попитах аз.

— Практическата страна на магьосничеството — отвърна той. — Маниакалното съсредоточаване на съзнанието върху практики и техники, напълно неоправданото оказване на влияние върху други хора. Всичко това било присъщо на света на магьосниците от миналото.

— А кое е абстрактното в такъв случай?

— Това е стремежът към свобода, свободата да възприемаш без вманиаченост всичко, което е в човешките възможности. Казвам ти, че днешните магьосници търсят абстрактното, понеже те търсят свобода; конкретните облаги не ги интересуват. За разлика от древните те нямат и социални функции. Затова никога няма да ги срещнеш в ролята на обществени ясновидци или магьосници на служба.