Читать «Колелото на времето» онлайн - страница 37

Карлос Кастанеда

Последната книга за дон Хуан, която написах, се казва „Силата на мълчанието“, заглавие, избрано от редактора ми; моето заглавие беше „Вътрешното мълчание“. По времето, когато работех над книгата, възгледите на шаманите от древно Мексико бяха станали крайно абстрактни за мен. Флоринда правеше всичко възможно да ме извади от това затъване в абстрактното. Опитваше се да пренасочи вниманието ми към различни аспекти от древните шамански техники или успяваше да ме отклони, като ме шокира със скандално поведение. Но нищо не беше достатъчно, за да ме отклони от явно непреклонното ми влечение.

„Силата на мълчанието“ е интелектуален преглед на мисленето на шаманите от древно Мексико в най-абстрактния му аспект. Докато работех в самота над книгата, аз се чувствах заразен от нагласата на тези хора, от стремежа им да научават все повече и повече, но по един почти рационален път. Флоринда ми бе обяснила, че накрая тези шамани станали изключително студени и отстранени. За тях вече не съществувало нищо топло. Те вече били потеглили на изследователското си пътешествие — студенината им като хора била опит да отговорят на студа на безкрайността. Успели да променят човешките си очи така, че да посрещат студените очи на непознатото.

Долавях същото в себе си и правех отчаяни опити да сменя тази посока. Още не съм успял. Мислите ми все повече и повече заприличваха на мислите на онези хора от края на търсенията ми. Не че не се смея. Тъкмо обратното, животът ми е безкрайна радост. Но в същото време той е и едно безкрайно, безжалостно търсене. Безкрайността ще ме погълне и искам да съм готов за това. Не искам безкрайността да ме разтвори и превърне в нищо само защото съм задържал в себе си човешки желания, топли чувства, привързаност, колкото и смътни да са те. Повече от всичко на света искам да бъда като онези хора. Никога не съм ги познавал. Единствените шамани, които познавах, бяха дон Хуан и неговата група, а нещата, които изразяваха те, бяха много далеч от студенината, която долавях интуитивно у онези непознати хора.