Читать «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)» онлайн - страница 2

Познавах дон Хуан вече от година, когато той ми се довери. Един ден ми обясни, че притежава известно знание, което е придобил от учител, или, както той го нарече, „благодетел“, който го е ръководил в нещо като чиракуване. На свой ред дон Хуан беше избрал мен за чирак, но ме предупреди, че поемам едно много сериозно задължение и че обучението е дълго и трудно.

Когато обрисуваше своя учител, дон Хуан използваше думата „диаблеро“. По-късно разбрах, че „диаблеро“ е термин, употребяван само от индианците в Сонора. Той се отнася до лице, обладаващо зли сили, което практикува черна магия и умее да се превръща в животно — птица, куче, койот или всякаква друга твар. При едно от моите посещения в Сонора имах странно преживяване, което илюстрира отношението на индианците към „диаблеро“.

Една нощ шофирах в компанията на двама приятели индианци, когато видях животно, приличащо на куче, да пресича шосето. Единият от спътниците ми каза, че това не е куче, а огромен койот. Намалих скоростта и спрях встрани от пътя, за да разгледам добре животното. То остана няколко секунди в обсега на фаровете и след това избяга в чапарала. Без съмнение беше койот, но двойно по-голям от нормалното. Разговаряйки възбудено, моите приятели заключиха, че това е било твърде необикновено животно и единият допусна, че може да е бил диаблеро. Реших да използвам разказа за тази случка, за да разпитам индианците от района за суеверието, свързано с диаблеро. Говорих с много хора, на които разказах историята и зададох въпроси. Трите разговора, които следват, свидетелстват за тяхното отношение.

— Мислиш ли, че е бил койот, Чой? — попитах един млад човек, след като беше чул историята.

— Кой знае? Куче, без съмнение. Много е голямо за койот.

— Мислиш ли, че може да е бил диаблеро?

— Това са големи локуми. Няма такива неща. Защо смяташ така, Чой?

— Хората си въобразяват разни неща. Обзалагам се, че ако бяхте хванали това животно, щяхте да се убедите, че е куче. Веднъж имах работа в друг град. Станах преди разсъмване и оседлах коня. Тъкмо като тръгвах, видях на пътя тъмна сянка като грамадно животно. Конят ми се изправи на задните си крака и ме хвърли от седлото. Бая се изплаших и аз, но се оказа, че сянката е жена, която отива в града.

— Значи искаш да кажеш, че не вярваш в диаблеро, Чой?

— Диаблеро! Какво е това диаблеро? Кажи ми какво е всъщност диаблеро?

— Не знам, Чой. Мануел, който пътуваше с мен онази нощ, каза, че койотът може да е бил диаблеро. Може би ти би могъл да ми кажеш какво е диаблеро?

— Казват, че диаблеро е брухо, който може да приеме каквато си иска форма. Всеки знае обаче, че това е чиста лъжа. Старите хора тук знаят много истории за дмаблеро. Но няма да откриеш такова нещо сред нас, по-младите.

— Какво животно мислиш, че беше това, доня Лус? — попитах жена на средна възраст.

— Един Господ знае със сигурност, но аз мисля, че не е бил койот. Има неща, които на вид са като койоти, но всъщност не са. Тичаше ли койотът или ядеше?