Читать «Пустият път» онлайн - страница 4

В книгата на господин виконт Дьо Монталамбер беше описан животът на пресветата Елизабет Унгарска и Ноеми плака много, нали това бе смъртта на храбрия млад комендант, съпруг на смелата Елизабет. Но на сърцето й бе радостно, затова тя затвори книгата и взе „Трима души в една лодка“, ала внезапно се замисли за сериозни неща и спря да чете, защото трябваше да стане и да потърси нещо по-подходящо, върху нощното шкафче беше останал само телефонният указател.

За да се разсее, тя направи няколко фински упражнения, които се правят обикновено в легнало положение, без да мърдаш, като трябва само да свиваш и отпускаш точно определени мускули.

Стана, облече весело-пъстра памучна рокля, изкачи три стъпала и падна от петдесет сантиметра в съседната стая, в която се влизаше направо от нейната. Получи леко навяхване на глезена и отиде в банята да го превърже. После седна пред огледалото и приглади тъмнорижите си коси. Усмихна се на своето отражение, но болката в глезена попречи на нейния огледален образ да й отвърне със същото и натъжена, Ноеми се разплака; отражението събра сили и се помъчи да се усмихне, за да я успокои, така всичко си отиде на мястото, където впрочем отдавна си беше.

V

Фидел се приготвяше да посрещне приятелите си. Родители нямаше да има, присъствието им понякога е съвместимо със свободата, но точно на онези родители, които сами решават да отидат на кино, за да освободят терена на младите. Фидел не възнамеряваше да прави оргия, а и стеснителността му налагаше известни задръжки в излиянията пред по-възрастни, но той искаше поне разточително да опише на другарите си своето безмерно щастие с една словесна вакханалия, от която предварително потръпваше.

Трапезарията, доста дълга и висока стая, беше подходяща за вечеря. Фотоси на луксозни гробници, макети на проекти, изработени от Фидел, внасяха весела нотка по стените със сивотата на старите камъни. Малко мебели: продълговат нисък бюфет от печална бреза с два сребърни свещника с червени свещи. Маса от същото дърво, столове от по-тъмна, почти черна бреза, която се среща в Африка и там я наричат с име, чийто буквален превод би бил абанос, тапицирани с червен марокен. Фидел щеше да седне с гръб към прозорците.

Притесняваха го само тапетите с портокаловите си портокали на прускосин фон и Фидел взе телефона и телефонира да дойдат да ги сменят. Искаше прускосини портокали на портокалов фон. Като размисли, реши, че едноцветен бежов тапет на гранулки също няма да е лошо и бояджията налепи една след друга ивици в кремаво и слонова кост, с яркочервен кант, в тон с марокена на столовете, и замени фотосите на гробниците с портрета на Ноеми, който измъкна със съучастническа усмивка от сгъваемата си работна масичка.

VI

Сутринта Ноеми се излежава до доста късно в своето легло. Но не остана да бездейства, беше взела плетката си. В лакираното ракитово панерче имаше три големи кълбета бяла ангорска прежда и едно червено с обикновена вълна. Ноеми завършваше предницата — още четиринайсет реда. Цялата предница беше от бяла вълна, с два хоризонтални реда червено райе, после два реда бяло, а на следващите десет щеше да изплете с жакардова плетка името на годеника си; то щеше да бъде червено на фона на бялата ангорска прежда и щеше да остане полускрито от влакънцата и, сгушено на топло. За по-просто щеше да го изпише с рунически букви, достатъчно беше на десетте реда да наплете по осем бримки опако от бялото и по две лицеви от червеното. Хубав пуловер щеше да стане.