Читать «Блус за един черен котарак» онлайн - страница 7

— Мъртъв е — каза той, след като погледна. Конякът е засегнал мозъка. Вижда се как сълзи.

— О! — възкликна сестрата на Питър Гна и се разплака.

— Какво му е? — попита курвата разтревожена.

— Мъртъв е — повтори Питър Гна.

— О-о! — възкликна тя. — След всички главоболия, които ни създаде!

— Такова добро коте беше!… И можеше да разговаря!… — каза мъжът с еспадрилите, който се върна.

— Да! — потвърди сестрата на Питър Гна.

Келнерът от бистрото още нищо не беше казал, но, изглежда, се отърси от дрямката.

— Всичко осемстотин франка!…

— А!… — обади се Питър Гна разтревожен.

— Аз черпя — каза курвата, която извади хиляда франка от хубавата си чанта от червена кожа. — Келнер, задръжте рестото!

— Благодаря — отвърна келнерът, — какво да направя с това?

Сочеше котарака с погнуса. Струйка зелена мента течеше по козината му, образувайки заплетена мрежа.

— Бедничкият! — изхлипа курвата.

— Не го оставяй така — каза сестрата на Питър Гна. — Трябва да се направи нещо…

— Той пи като смок — отвърна Питър Гна. — Тъпо е. Нищо не може да се направи.

Шумът от Ниагара, който звучеше като музикален фон след оттеглянето на американците, внезапно спря. Те заедно се изправиха и отново се присъединиха към групата.

— Коняк! — поиска първият.

— Хайде, голямото ми момче, нани! — каза курвата. — Ела!…

Тя ги прегърна и двамата с по една ръка.

— Извинете, дами и господа — каза тя. — Трябва да сложа моите бебчета да спят… Клетото котенце, все пак… А вечерта почна толкова добре.

— Довиждане, госпожо — каза сестрата на Питър Гна.

Мъжът с еспадрилите приятелски потупа Питър Гна по рамото, без нищо да каже, но със съчувствие. Поклати глава опечален, както изглежда, и излезе на пръсти.

На келнера явно му се спеше.

— Какво ще правим с него? — попита Питър Гна, а сестра му нищо не отговори.

Тогава Питър Гна сложи котарака в канадката си и те излязоха в нощта. Въздухът беше студен, а звездите избухваха една след друга. Погребалният марш на Шопен, подет от църковните камбани, извести на населението, че е настъпил един часът след полунощ. С бавна крачка те си проправиха път в режещия студ.

Стигнаха до ъгъла на улицата. Черен, ненаситен, каналът чакаше в краката им. Питър Гна разтвори канадката си. Внимателно пое вдървения котарак, а сестра му го погали, без нищо да каже. И после бавно, неохотно, котето изчезна в дупката. Чу се: „Пляс!“ и с доволна усмивка устата на канала се затвори.

Информация за текста

Boris Vian

Blues pour un chat noir, 1949

Сканиране и разпознаване: Savcho, 2010

Коригиране: northeast, 2010

Издание:

Борис Виан. Човекът вълк. Разкази

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1989

Редактор: Екатерина Делева

Рецензент: Венко Христов

Художник: Димо Кенов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Бонка Лукова

Коректори: Жанета Желязкова, Мая Поборникова

ЕКП 07/9536611311/5577-59-89

Разказите в сборника са подбрани от следните книги:

Boris Vian

Le Loup-garou

Les fourmis

Le Terrain Vague, 1968

Le Loup-garou

Ursula Vian

Christian Bourgois éditeur, 1970