Читать «Сребърната корона» онлайн - страница 4

Равинът с разсеяно движение спря сякаш ръката, с която изглежда възнамеряваше да си бръкне в носа.

— Какво е короната ? — запита той първо високомерно, а после отново любезно: — Това е корона, нищо повече. Корони има в Мишната, в Притчите, в Кабалата, изобщо свещените книги на Петокнижието са често под закрилата на корони. Но тази е друга, нея ще разберете, когато си покаже действието. Тя е чудодейна. Образци не съществуват. Трябва да се направи корона специално за баща ви. Тогава ще му се възвърне здравето. Цените са две …

— Бъдете така любезен да ми обясните как точно се лекува болестта? — каза Албърт. — Като биле за здраве ли действа? Не се отказвам, нали разбирате. Просто се интересувам от всякакви феномени. Като компрес ли изсмуква болестта, или какво?

— Короната не е лекарство, тя е здравето на баща ви. Ние принасяме короната в жертва на бога и бог възвръща здравето на баща ви. Но първо трябва да я направим както трябва — това ще сторя аз с моя помощник, един пенсиониран бижутер. Помагал ми е в направата на хиляди корони. Повярвайте, познава среброто, точното количество до грам в зависимост от големината, която желаете. После аз ще прочета благословиите. Без подходящи благословии, изречени точно дума по дума, короната не действа. Не е нужно да ви обяснявам защо. Когато направим короната, баща ви ще се почувства по-добре. Гарантирам ви. Нека ви прочета няколко думи от книгата на тайнствата.

— Кабалата ли? — попита учителят.

— Нещо подобно.

Равинът стана, отиде до креслото, отпусна се бавно върху коленете и ръцете си и измъкна

книгата, която беше избутал под безформения стол, дебело малко томче с избледнели пурпурни корици, без нито една дума, напечатана върху тях. Целуна книгата и зашепна молитва.

— Скрих я за малко — обясни той, — когато влязохте в стаята. В днешно време е ужасно, друговерци влизат в къщата ви посред бял ден и ви взимат онова, което ви принадлежи, ако не и живота ви.

— Но аз веднага ви казах, че ми отвори дъщеря ви — измърмори Албърт смутено.

— Щом казахте, разбрах. Тогава учителят попита:

— Ами в случай, че не съм вярващ? Ще подейства ли короната, ако е поръчана от човек с известни съмнения?

— Съмнения имаме всички. Съмняваме се в господ и господ се съмнява в нас. Това е естествено, като се има предвид природата на битието. От този вид съмнения не се боя, стига да обичате баща си.

— Звучи горе-долу като парадокс-.- Че какво лошо има в парадокса?

— Баща ми далеч не беше най-сговорчивият човек на света, пък и аз не съм цвете, но той беше щедър към мене и аз искам да му се отплатя по някакъв начин.

— Бог уважава благодарните синове. Ако обичате баща си, това ще се прехвърли на короната и ще му помогне да си възвърне здравето. Разбирате ли староеврейски?

— За съжаление не.

Равинът прелисти няколко страници в дебелия си том, взря се отблизо в една и зачете гласно на староеврейски, като превеждаше на английски: